Но този разказ, който може да принадлежи както на предишен период от живота ми, така и на настоящия момент, ме отвежда надалеч. Именно удоволствието, което изпитвах от литературата, дисциплината на ума, която произтичаше от нея, ме направи нетърпелив да поведа Пердита към същите занимания. Започнах с лека ръка и нежно примамване, първо пробуждайки любопитството ѝ, а сетне задоволявайки го по начин, който може да я подтикне, докато наполовина е забравила скръбта си в работа, да намери в часовете, които следват, взаимодействието на доброжелателността и търпението.
Интелектуалната дейност, макар и не насочена към книгите, винаги е била черта на сестра ми. Тя се бе проявила рано в живота, повеждайки я към самотни размишления насред родните ѝ планини, карайки я да създава безброй съчетания от обикновени предмети, придавайки сила на възприятията ѝ и бързина в подредбата им. Любовта беше дошла като тоягата на господаря пророк, за да погълне всяка дребна склонност. Любовта бе удвоила всичките ѝ превъзходства и бе поставила корона върху нейния гений. Трябваше ли тя да престане да обича? Вземете цветовете и миризмата от розата, променете сладката питателност на майчиното мляко към жлъчка и отрова; също толкова лесно бихте могли да отучите Пердита от любовта. Тя тъгуваше за загубата на Реймънд с мъка, която прогони всички усмивки от устните ѝ и проряза тъжни черти по красивото ѝ чело. Но всеки ден сякаш променяше същността на нейното страдание и всеки следващ час я принуждаваше да преработи (ако мога тъй да я нарека) кройката на траурното облекло на нейната душа. В продължение на известно време музиката успя да задоволи апетита на нейния умствен глад, така че нейните меланхолични мисли се подновяваха при всяка смяна на тоналността и се изменяха с всеки обрат в мелодията. Моето влияние за пръв път я тласна към книгите; и ако музиката беше храната на скръбта, то произведенията на мъдрите се превърнаха в нейния лек.
Усвояването на непознати езици беше твърде досадно занимание за тази, която насочваше всеки израз към вътрешната си вселена и не четеше, както много хора правят, само за да запълни времето; но която все още търсеше отговори от себе си и от своя творец, извайвайки всяка мисъл по хиляди начини, пламенно копнееща да открие истината във всяко изречение. Тя желаеше да подобри проницателността си; инстинктивно сърцето и нравите ѝ станаха благи и нежни от тази доброкачествена дисциплина. След известно време тя откри, че сред всички свои новопридобити знания, нейният собствен характер, който по-рано бе смятала, че напълно разбира, стана първият по ранг сред terras incognitas, неизследваната дива природа на държава, за която не съществува карта. По грешен и необичаен начин тя започна работата по себепознанието, осъждайки себе си. И след това отново осъзна собствените си достойнства и започна да уравновесява правилно везните на доброто и злото. Аз, който неизразимо копнеех да я върна към щастието, на което тя все още беше способна да се наслаждава, наблюдавах с тревога последствията от тези вътрешни явления.
Но човекът е необикновено животно. Не можем да разчитаме на неговите сили като на двигател; и макар че един порив ни тегли с мощност на четиридесет коня към това, което изглежда склонно да ни се предаде, сякаш от презрение към изчислението, това движение не се осъществява. Нито скръбта, нито философията, нито любовта можеха да накарат Пердита да мисли умерено за изоставянето на Реймънд. Тя изпитваше удоволствие от компанията ми; пред Идрис изпитваше и проявяваше пълно и нежно чувство за нейната стойност и в обилни размери сестра ми поднови своята нежност и грижи към детето си. Но аз можех да открия сред цялото ѝ негодувание дълбока неприязън към Реймънд и незарастваща рана, които изтръгнаха надеждата ми, когато изглеждах най-близо до осъществяването ѝ. Наред с други болезнени ограничения, Пердита бе създала закон сред нас никога да не споменаваме името на Реймънд пред нея. Тя отказваше да чете всякакви писма от Гърция, поисквайки от мен единствено да спомена, когато някое пристигне, и дали пътешествениците са добре. Любопитно беше, че дори малката Клара спазваше този закон към майка си. Това прекрасно дете беше почти на осем години. Преди тя беше безгрижно дете, чудато, но весело и наивно. След заминаването на баща ѝ размишления се бяха отпечатали върху младото ѝ чело. Децата, неопитни в езика, рядко намират думи, за да изразят мислите си, а пък и ние не можехме да кажем по какъв начин изминалите събития се бяха отразили на съзнанието ѝ. Но тя със сигурност се отдаваше на дълбоки размишления, докато в мълчание забелязваше промените, които се случваха около нея. Никога не споменаваше баща си пред Пердита, изглеждаше наполовина уплашена, когато говореше за него пред мен, и въпреки че се опитах да я привлека към темата и да разсея мрака, който витаеше около мислите ѝ за него, не можах да успея. И все пак всеки ден, в който пристигаше чуждестранна поща, тя следеше за пристигането на писма — познаваше пощенската марка и ме наблюдаваше, докато четях. Често я намирах да чете внимателно статията за гръцкото разузнаване във вестника.