— Все още ли си тук? — извика той. — Това ли е твоето обещано усърдие?
— Извини ме — казах аз, — но преди да си приключил да говориш, ще съм потеглил.
— Не, извини ме — отвърна той, — нямам право да командвам или укорявам, но животът ми зависи от твоето заминаване и бързо завръщане. На добър час!
Гласът му бе възстановил мекия си тон, но тъмен облак все още блуждаеше по неговите черти. Щях да се забавя; исках да посъветвам Пердита да бъде бдителна, но неговото присъствие ме възпря. Нямах предлог за моето колебание; и когато той повтори прощалните си думи, аз стиснах протегнатата му ръка; беше студена и лепкава.
— Грижи се за себе си, драги лорде — казах аз.
— Не — каза Пердита, — тази задача ще бъде моя. Върни се бързо, Лайнъл.
Той си играеше разсеяно с кестенявите ѝ къдрици, а тя се облегна на него; два пъти се обърнах назад само за да погледна отново тази несравнима двойка. Най-сетне с бавни и тежки стъпки излязох от залата и се качих на коня ми. В този момент Клара полетя към мен; стискайки коляното ми, тя извика:
— Побързай, чичо! Скъпи чичо, имам такива страховити сънища; не смея да кажа на майка. Не бъди далеч твърде дълго!
Уверих я в нетърпението ми да се завърна и сетне поех с малък конвой покрай равнината към кулата на Мармара.
Изпълних възложената ми работа, видях Караца. Той беше донякъде изненадан; каза, че ще види какво може да стори, но че ще е нужно време, а Реймънд ми беше заръчал да се върна до обяд. Невъзможно беше да се задейства нещо за толкова кратко време. Трябваше да остана до следващия ден или да се върна, след като бях докладвал настоящото положение на генерала. Моят избор беше лесен. Безпокойство, страх от онова, което предстоеше да се случи, съмнение относно намеренията на Реймънд ме подтикнаха да се върна незабавно в неговия кръг. Напускайки Седемте кули, поех на изток към Сладките води. Тръгнах по обиколна пътека, най-вече за да отида до върха на горепосочената планина, която разкриваше гледка към града. Носех бинокъла си. Градът се грееше на обедното слънце, а древните му стени очертаваха живописната му граница. Непосредствено пред мен беше Топкапъ, портата, близо до която Мехмед беше направил пробива, с който навлязъл в града. Гигантски и остарели дървета растяха наблизо; пред портата забелязах тълпа от движещи се човешки фигури — от силно любопитство аз доближих бинокъла към очите си. Видях лорд Реймънд на коня му; около него се беше събрала малка рота офицери, а отзад беше безразборен сбор от войници и подчинени, дисциплина им изчезнала, ръцете им отпуснати настрани; не звучеше музика, не се развяваха знамена. Единственият байрак сред тях беше този, който Реймънд носеше; той посочи с него портата на града. Кръгът около него се отдръпна назад. С гневни жестове той скочи от коня си и сграбчвайки секира, която висеше на седлото му, тръгна с видимото намерение да разруши портата на врага. Няколко души му се притекоха на помощ; броят им се увеличи; под техните обединени удари препятствието беше превъзмогнато, портата, металната решетка и оградата бяха сринати; и широкият, осветен от слънцето път, водещ към сърцето на града, сега лежеше открит пред тях. Мъжете се отдръпнаха; те изглеждаха, сякаш се бояха от това, което вече бяха сторили, и стояха така, сякаш очакваха някой могъщ фантом да ги издебне заради оскърбеното му величие при отварянето на портата. Реймънд скочи безгрижно на коня си, грабна знамето и с думи, които не можех да чуя (но жестовете му, техният подобаващ съпровод, бяха белязани от пламенна сила), той сякаш заклеваше тяхната помощ и другарство, но докато говореше, тълпата се отдръпваше от него. Сетне негодуванието го раздвижи — думите му, предполагам, са били изпълнени с презрение — и обръщайки гръб на своите страхливи последователи, той се насочи сам към градската порта. Даже конят му сякаш се отдръпна от фаталното стъпване в града; неговото куче, вярното му куче, лежеше, стенейки умолително, на пътя му — след още един миг Реймънд беше забил шпорите си в плешката на уплашеното животно, което подскочи напред, и той, преминал през портата, препусна в галоп по широката и опустяла улица.