Но той не беше само легенда, дявол да го вземе. Беше мъж от плът и кръв, когото Дафни бе срещнала в интимната обстановка на спалнята си. Двамата бяха стояли възбуждащо близо един до друг, помежду им бяха прехвръкнали искри, а реакцията й на докосването му съвсем не беше плод на неговото въображение. Бандитът също беше мъж и беше желал Дафни Уиндам с всяка своя клетка.
Нещо повече, жената в Дафни също го беше желала.
„Не беше, не може да го бе разпознала“ — спореше сам със себе си за кой ли път той. Беше прекалено наивна.
И все пак го беше гледала с пъстрите си очи, които го хипнотизираха и бяха пълни с обожание. Съзнателно или не, но не беше останала безразлична към него. И досега той я бе извинявал с факта, че за първи път се намираше така близо до някой мъж и следователно бе твърде неопитна, за да разбере какво точно ставаше или да го свърже с нещо реално — с това, което изпитваше в обятията на Пиърс.
Но сега вече беше омъжена жена. И знаеше дяволски добре какво представлява страстта. По дяволите, не просто страст! Експлозивна, поглъщаща всичко друго страст, която се усилваше още повече от факта, че беше влюбен. Тя му принадлежеше и телом, и духом. Какво правеха тогава тези проклети статии в новия й живот като негова съпруга?
Не. Както и да го разглеждаше, резултатът беше един и същ. Неговата жена, макар и влюбена в него, беше увлечена и по друг мъж.
Още докато през главата му мина тази мисъл, Пиърс поклати с укор глава. Боже, та той се държеше така, като че ли Дафни му беше изневерила?
А не беше ли?
Не. Да. В известен смисъл.
Младият мъж изруга под носа си. Разсъжденията му бяха истинска лудост и той го съзнаваше добре, но това само още повече усилваше гнева му. Предателството на Дафни, ако изобщо можеше да се нарече така, беше само в мислите й, а не в действителност. Въпреки това беше непоносимо. Особено тази нощ, когато най-после бе признал пред себе си, че я обича, когато бе особено уязвим поради факта, че подобни емоции бяха нещо съвсем ново за него, той искаше с цялото си сърце тя да бъде завинаги само негова.
Пиърс решително се разположи на ръба на един стол и започна среднощното си бдение. Щеше да чака събуждането й.
И тогава щеше да й се наложи да му обяснява доста неща.
Мъжът със здраво телосложение пристигна в Трагмор точно в уречения час. След като го въведоха в кабинета на маркиза, той извади от джоба на палтото си сгънат лист хартия и запристъпя смутено от крак на крак.
— Имаш ли да ми кажеш нещо? — попита Трагмор и отпи от брендито си.
— Да, сър. Но това, което открих, е по-скоро разочароващо.
— Нека аз сам да преценя това.
— Както желаете. — Мъжът се изкашля. — Лейди Трагмор прие едва трима посетители в Рътланд.
— Така ли? И кого по-точно?
— Първо — дъщеря ви. В компанията на съпруга си.
Маркизът махна нетърпеливо с ръка.
— А третият гост?
Меките бузи на мъжа увиснаха сякаш още повече.
— Викарият от вашата църква.
Чашата на Трагмор се стовари върху масата.
— Чеймбърс? — Очите му светнаха. — Сигурен ли си?
Кимване.
— Сигурен съм. Това от значение ли е?
— Не ти плащам, за да задаваш въпроси, Ларсън, а да отговаряш на тях. — Маркизът се отправи към бюрото си. — И колко пъти викарият е ходил при съпругата ми?
— Два пъти.
— А колко дълго стоя при нея?
Ларсън хвърли поглед към записките в ръката си.
— Около четвърт час първия път, малко повече — втория.
— Дай да видя това. — Маркизът грабна листа и се вторачи в него с огромен интерес.
— Копието е за вас, сър.
— Прекрасно. — И той постави хартията с широк жест върху бюрото си. — Точно това, което се надявах да видя. — Бръкна в джоба си и извади оттам банкнота от сто лири. — Това е за усърдието ти, Ларсън. А сега продължавай да действаш в същия дух.
Детективът премигна и прие банкнотата, а на лицето му се изписаха едновременно удоволствие и объркване.
— Да продължавам ли…? Мислех, че повече няма да имате нужда от моите услуги. Искам да кажа, при положение, че съпругата ви не е сторила нищо недискретно.
— Позволявам си да имам друго мнение. — Устните на Трагмор се разтеглиха от неприятна усмивка. — Сега се нуждая от услугите ти повече от всякога. Затова се връщай на поста си. Очаквам да ми докладваш пак следващата седмица.