— Не — рече Дафни и потърка буза в ризата му. — Сърцето може би, но не и разума. Колкото до твърдението ти, че говориш като побъркан, смея да не се съглася с теб. При дадените обстоятелства и двете са напълно разбираеми. — И тя положи длан от лявата страна на гърдите му. — Уязвимостта ще намалее, щом приемеш веднъж истината: че рискът, от който се страхуваш, е неоснователен и несъществуващ.
— Дафни! — Очите му проникваха дълбоко в нейните, името й излезе сякаш дълбоко от гърдите му.
— Обичам те! — промълви тя. Думите й бяха като лек за измъчената му душа. — Само теб! Винаги теб!
Затворът, който носеше в себе си, най-после капитулира под изпълнените с нежност опити на съпругата му да събори здравите стени. Безсмислената ревност, която бе доминирала сред чувствата му само допреди малко, отстъпи под напора на нещо много по-силно и на съзнанието, че, след като веднъж бе изрекъл на глас думите, кръгът щеше да се затвори и никой, дори и Бандитът, не би могъл да унищожи връзката помежду им.
Пиърс повдигна дланите й към устните си, решил по-твърдо от когато и да било, да произнесе на глас това, което знаеше, че съществува наистина и по този начин да излезе от емоционалната изолация, в която някога умишлено се бе потопил.
— Искам да ти кажа тези думи — започна той.
Съпругата му го накара да замълчи, като постави леко пръсти върху устните му.
— Вече го направи. Не е нужно да ги казваш.
— Напротив, нужно е. Нещо повече, аз искам да ги изрека. — Младият мъж целуна деликатните венички по китките й, ухаещата кожа на ръцете и раменете. Пръстите му бавно очертаха дантелените контури на нощницата там, където слизаха към гърдите й. — Но искам да ги кажа по свой начин.
Дафни бе вторачила поглед в ръката му, а дишането й бе започнало да се учестява.
— По твой начин ли?
— Ъхъ. — Видя как бузите й порозовяха и собственото му тяло също се развълнува. — Трийсет години чаках да кажа тези скъпоценни думи, чиито смисъл мислех, че никога няма да узная. Затова, моля те, прости ми, че имам малко егоистично желание във връзка с обстановката, в която да ги кажа.
— Как искаш да…
Въпросът на младата жена заседна в гърлото й, когато Пиърс хвана долния край на нощницата й и я вдигна над главата й.
— В леглото — отвърна той, като се опиваше от безупречната й голота, а огненият му поглед я накара да потрепери. — Когато съм дълбоко в теб. Когато мога да наблюдавам лицето ти, всяко негово изражение, когато мога да видя, да вкуся, да се насладя на всяка твоя реакция, докато ти го казвам, да ти го покажа как е на усещане. Съгласна ли си?
Дафни кимна замаяна — думите на съпруга й я подлудяваха.
— Може ли веднага? — попита шепнешком тя. — Не мисля, че ще мога да чакам.
— И аз чаках прекалено дълго вече. — Младият мъж смъкна припряно дрехите си, разхвърля ги в безпорядък из стаята и последва Дафни върху леглото. — Никакви задръжки, моя красива съпруго — промълви той и обхвана устата й в своята. — Само ние двамата — и това.
Дафни заскимтя и отвърна веднага на изискванията на устните на Пиърс. Страстта избухна в мига, в който езиците им се докоснаха, целувките им станаха трескави, ненаситни, изпълнени с трогателни открития и болезнено учудване.
Младият мъж освободи съзнанието си от всички демони на миналото и се отдаде на своята съпруга така, както не беше го правил никога досега, за да й покаже, че не само тя принадлежеше нему, а и той — на нея.
— Докосвай ме — нареди той и хвана ръката й, за да я постави върху гърдите си. — Докосвай ме навсякъде и чувствай ефекта, който имаш върху мен, колко силно те желая, как се нуждая от теб.
Дафни веднага разбра какво имаше предвид съпругът й и незабавно прие подаръка му. Пръстите й без колебание се плъзнаха по нежните косъмчета на гръдта му и твърдите мускули на раменете и ръцете. С любов погали гърба и очерта линия надолу към кръста, като погълна с цялото си тяло потрепването му, когато мина по хълбоците и здравите му бедра. Въздъхна тихичко и мина към корема. Пиърс изскърца със зъби, когато пръстите й заслизаха надолу и все по-надолу.