Беше напълно неподготвен за ефекта от нейното докосване. Когато леките като перце пръсти на любимата му докоснаха възбудения му член, а после продължиха да се движат по цялата му дължина, от гърдите му се изтръгна стенание и той затвори очи, като се бореше да овладее огъня, който изгаряше слабините му.
Дафни замръзна на място.
— Да не ти причиних болка? — прошепна тя.
Младият мъж се усмихна, въпреки почти непоносимия пристъп на страст, който заплашваше да го разкъса.
— Не ми причиняваш болка. Убиваш ме. Боже. — Той се раздвижи под ръката й и изохка отново.
— Да спра ли?
— В никакъв случай. В никакъв случай, Снежно пламъче.
— Но…
Пиърс отвори очи и се опита да се овладее поне дотолкова, че да изтрие притеснението от лицето й.
— Когато викаш името ми и ме молиш да спра, искаш ли го наистина?
В лешниковите й очи проблесна искрица на разбиране.
— Не.
— Тогава дори не си мисли да прекратиш мъченията ми. Това е едновременно ад и рай.
Колебливо младата жена го погали отново. Когато се спря на кадифената главичка, съпругът й изохка дрезгаво и стисна китката й.
— Добре ли е така?
Той не можеше да й отговори.
Тя повтори ласката, смаяна от топлите капчици, които се появиха в резултат на докосването й, изпълнена с благоговение пред тази течност, която беше на Пиърс.
— Мъжете и жените си приличат доста повече, отколкото си мислех — промълви тя повече на себе си, отколкото на него. — Питам се дали това, което се харесва на мен, би допаднало и на теб?
Той може би кимна. Не знаеше, нито пък го интересуваше. Защото в същия момент Дафни наведе глава, а копринените й коси се разпиляха по бедрата му, когато го пое в устата си и позна вкуса му, както той бе познал нейния.
И останалият свят престана да съществува.
Още първият прекрасен контакт, първото докосване на езика й по пулсиращата му плът го подлудиха. Чу сякаш някъде отстрани собствения си вик и усети, че и тялото, и умът му вече не бяха под негов контрол. Не съществуваше нищо друго, освен допирът на Дафни, непоносимият екстаз да бъде притежаван от нейните ръце, уста, дъх. Сплете пръсти в косите й, като я привличаше по-близо до себе си, като я умоляваше да се притисне още по-силно към него.
След секунда вече щеше да бъде късно.
Внезапно поклати глава и я отбутна с последната останала му сила.
— Не — простена той. — Не този път. Не по този начин. — И той се търкулна върху любимата си, преди тя да успее да довърши протестите си. — Дафни. — Всяко мускулче на тялото му бе стегнато до болка от усилията да сдържи напиращия оргазъм.
— Чувстваш ли го? — попита той, като си поемаше шумно въздух. — Чувстваш ли го, Снежно пламъче?
— Да — промълви тя и се разтвори за него, като го галеше по треперещите ръце. — О, да!
Пиърс я хвана за китките, вдигна ръцете й над главата и преплете пръстите си с нейните, без да отделя очите си от нейните.
— Обичам те! — В същия момент проникна в нея и стисна по-силно пръстите й от усилие да се овладее. — Обичам те! — повтори дрезгаво той и се притисна дотолкова, че двамата се превърнаха в едно цяло.
По бузите на Дафни се търкулнаха две сълзи.
Младият мъж замръзна на място.
— Да не ти причинявам болка?
Съпругата ме се усмихна през сълзи и повтори същите думи, които той бе използвал малко преди това.
— Не ми причиняваш болка. Убиваш ме. Но дори не си и мисли да прекратиш мъченията ми.
Пиърс се разсмя — примитивен дрезгав звук на чисто мъжко задоволство.
— В никакъв случай, красива ми съпруго, в никакъв случай.
Последните му думи завършиха с агонизиращо стенание, когато Дафни повдигна бедра и го придърпа по-дълбоко в себе си. И с цялото му същество стана нещо невъобразимо.
Той отметна назад глава и тласъците му станаха още по-необуздани.
— Не мога. — По челото му изби пот. — Дафни, не мога да чакам.
Някъде отдалеч до ушите му достигна трескавия й вик. Като през мъгла усети как краката й се обвиха около кръста му и дланите й се свиха, когато посрещна дивия му напор. Кулминацията, която бе забавил вече предостатъчно, избухна само след секунда, като разкъса слабините му и подпали всичките му нервни окончания. Оргазмът, подобен на ураган, премина от него в Дафни. Той извика името й, неспособен да спре движението на бедрата си и продължаваше тласъците, докато изливаше цялото си същество в нея.
Усети как тялото на съпругата му се напрегна и се изви като тетива с наближаването на кулминацията, която я разтърси с не по-малка сила от него самия. Тя извика веднъж, два пъти, после отпусна глава върху възглавниците, като се извиваше, обхваната от спазми, по-силни от когато и да било до този момент.