Отпуснал глава в извивката на рамото й, Пиърс потръпна, развълнуван от нейния оргазъм и се отдаде на усещането, причинено от силните контракции на мускулите й около възбудения му член. Беше смаян, тъй като заедно с потрепването на неговата любима, от слабините му се изтръгна още един спазъм.
Обезсилени, изтощени до край, те се отпуснаха като безжизнени в обятията си, неспособни както да помръднат, така и да проговорят.
Пиърс почувства сълзите на младата жена.
— Не плачи, Снежно пламъче — прошепна той, заврял лице в рошавия облак, образуван от косите й. — Моля те, не плачи.
— Никога не съм предполагала, че съществува подобна радост — промълви Дафни. — Благодаря ти, Пиърс. Ти току-що ми даде най-прекрасния подарък.
В гърлото на младия мъж заседна буца, прекалено голяма, за да може да бъде премахната с думи, дори със словата, които преди малко бе произнесъл за първи път. Според Дафни любовта му беше дар и наистина беше така. Само че този дар съществуваше единствено чрез нея, благодарение на безусловната й любов и вяра и, най-големият подарък от всички — на факта, че го беше научила да стори същото.
Потънал в мисли, Пиърс притисна още по-силно в обятията си своята съпруга, като все още не можеше да проумее станалото с него чудо. По-ревностно от всякога си даде обещание да не допусне Дафни да бъде наранена никога повече от нищо и от никого.
Нито от омразата на баща си.
Нито от подвизите на Бандита на тенекиената чаша.
— Как ти се струва Пиърс? Добре ли е? — обърна се тревожно към викария Дафни.
Приятелят й премигна изненадано и погледна към другия край на класната стая, където младият мъж стоеше сред пискащите от възторг деца, вторачени в Ръсет, който беше разпрострял като ветрило червеникавата си опашка.
— Ами да, изглежда прекрасно. Децата са очаровани. Вашето сдържано лисиче се е сприятелило с него. Дори мис Редмънд, на която трудно може да се достави удоволствие, се усмихва. Според мен появата на съпруга ти е доста успешна — обясняваше свещеникът, без да отделя очи от смръщените вежди на младата жена. — Какво те притеснява, Кокиче?
Тя повдигна неуверено рамене.
— Не съм сигурна. Пиърс беше толкова загрижен напоследък. Като че ли нещо го тревожи, но е решил да не го споделя с мен.
— Не забелязах подобно нещо, когато бях в Маркам миналата седмица.
— Положението се влоши оттогава.
— Питала ли си го?
— Разбира се. Но той така и не ми отговори. Нито пък отрече, че е разтревожен. Просто променя темата на разговор. — Тя наклони озадачено глава. — Би ли поговорил с него, господин викарий?
— Какво точно искаш да му кажа?
— Убеди го, че не трябва да пази за себе си своите затруднения. Напомни му, че любовта не означава само нежност и страст. Тя включва и приятелство, и доверие. Той те уважава, господин викарий. Ако някой изобщо може да го убеди да споделя с мен, то това си ти.
В очите на Чеймбърс проблеснаха разбиращи искрици.
— Знаеш точно какво тревожи съпруга ти, нали?
— Да, имам своите подозрения. Но това е без значение. В този случай Пиърс трябва да дойде при мен, не аз при него. Моля те, ще поговориш ли с него?
— Добре, Кокиче. Както излиза, днес двамата ще трябва да обсъдим още един проблем.
— Благодаря — стисна ръката му младата жена. — Вече се чувствам по-добре.
— Дафни? — повика я Пиърс. — Би ли дошла да обясниш на децата нашия проект?
Тя се усмихна и отиде при съпруга си, като пътьом се спря да вдигне изтощеното лисиче от пода.
— С огромно удоволствие.
— Какъв проект? — попита Тими.
— Как ви се струва идеята да ни помогнете при слагането на новия покрив на училището?
— Ний да ви помогнем? — Очите на Уилям едва не изскочиха от орбитите си. — Ама ний ни знайм как съ строи!
— Нито пък ние — усмихна се Дафни. — Затова наехме работници, които да се заемат с тази задача. Търпеливи и изпълнени с разбиране работници, които няма да имат нищо против да им помагаме.
— Ура!
— И това не е всичко — наклони гордо глава към съпруга си тя. — Изглежда вече разполагаме с достатъчно средства, за да построим ново училище напролет. Не е ли прекрасно това, мис Редмънд?
— Хм? — Учителката се бе вторачила в Пиърс с глуповато изражение на лицето. — Да, чудесно.
— Чухте ли к’во каза Дафни, мис Редмънд? — попита Тими, вперил поглед в своята учителка. — Шъ си имаме ново училище! Имаме много пари.