Мис Редмънд премигна. Този път вниманието й беше действително насочено към тях.
— Ново училище? Но откъде, за Бога…?
— Бас държа, чи за него шъ плати херцогът — възкликна Уилям.
— Наистина ли сте херцог? — заинтересува се едно от по-големите деца.
Младият мъж повдигна крайчеца на устата си.
— Да, така изглежда.
— Хей, Дафни, та тогаз ти си херцогиня — информира я Тими.
— Да, точно така — съгласи се тя.
— А сега вече можем ли да погалим Ръсет? — Очевидно благоговението на Тими към новопридобитата титла на Дафни бледнееше пред вълнението, породено от нейното лисиче.
— Само, ако го галите един по един, и докато го държа. Ръсет малко се страхува от непознати. Фактът, че разпери така опашката си обаче е добър знак. — Тя погали копринената козина на животното, като му шепнеше нещо гальовно, докато то не повдигна глава и не потърка с любов муцуна в косите на господарката си. — Мисля, че вече е готов — обяви тя. — Тими, би ли дошъл пръв, тъй като идеята беше твоя?
Докато децата се отдаваха на насладата от контакта си с Ръсет, викарият се приближи до Пиърс.
— Може ли да поговорим за малко насаме? — попита шепнешком той.
Младият мъж се отдели от групата, убеден, че вниманието на учениците бе прекалено погълнато от горския обитател, за да забележат неговото отсъствие.
— Какво ти дойде наум, господин викарий?
— Пазачите ти със сигурност са те уведомили, че още на другия ден след вечерта, която прекарах с вас в Маркам, аз отидох в Рътланд.
— Говори ли с Елизабет?
— Да — въздъхна Чеймбърс. — В началото тя се шокира доста. Струваше й се невероятно, че би могла да получи граждански развод. Но аз й предадох всичко, което ми каза ти, Пиърс, и в крайна сметка тя се съгласи да остави бъдещето си в твои ръце. — Изражението на свещеника се смекчи, а в очите му блесна особена, изпълнена с нежност светлинка, очевидно причинена от някакъв спомен. — Явно Елизабет е успяла да съхрани в себе си онази искрица, която помня от времето на младостта й. И благодаря на Бога за това.
— Веднага ще се свържа с адвоката си и ще го помоля да наеме най-добрия, най-дръзкия специалист по бракоразводните дела в Англия — започна да крои на глас плановете си Пиърс. — А после, непосредствено след партито в Бенчли, ще отида в Лондон, за да се срещна с двамата. — Устните му се разтегнаха в крива усмивка. — Бедният Холингсби. През последните седмици превърнах в истински хаос подредения му живот. Сега, все така покрай мен, ще му се наложи да присъства на още една уникална правна процедура. Но подозирам, че той по свой начин ще изпита удоволствие от това предизвикателство. С нетърпение очаквам развитието на нещата. — Погледите на двамата мъже се срещнаха. Проницателността се примесваше с признателност. — Благодаря ти.
— За какво?
— Задето разговаря с Елизабет. Струва ми се, че и двамата си даваме прекрасно сметка доколко решението й е повлияно от твоето окуражаване.
Разговорът им бе прекъснат от гръмък смях.
Пиърс се обърна и се засмя при вида на Дафни, която се опитваше да свали Ръсет от мястото, което очевидно му се бе сторило най-безопасно — главата й.
— Явно на животното му стига за днес.
— Твоята любов към Дафни. Ти я прие и я приюти в сърцето си.
Младият мъж повдигна вежди при неочакваните думи на викария.
— Това не би трябвало да те изненадва. Не и след последния разговор миналата седмица.
— Не ме изненадва. Но може би трябва да подсилиш този факт, не заради мен, а заради самия себе си.
— Защо?
— Защото любовта има много лица, някои от които е лесно и естествено да бъдат проучени, а други — не. Красотата на най-трудно поддаващите се от тях е такава, че разбереш ли веднъж дълбините им, имаш пред себе си целия живот, за да се радваш и възхищаваш на блясъка, който сам си изкопал от недрата.
— Кои трудно поддаващи се на проучване лица имаш предвид?
Чеймбърс се изкашля.
— Напълно естествено е когато две човешки същества се обичат да искат да споделят не само сърцата и телата си, а и това, което е в съзнанието им. Тайните, пък дори и да са най-добронамерени, само могат да създадат напрежение и да издълбаят пропаст помежду им. Запомни, Пиърс, никога не смесвай покровителстване с изключване. Първото подхранва, а второто руши.
— Говорил си с Дафни.
— Тя се тревожи за теб.
— Знам. — Младият мъж уморено потърка тила си. — Но не е нужно. Просто трябва да разреша още нещо от моето минало. Непременно трябва да го направя и то колкото се може по-скоро.
— А сам ли трябва да го направиш? Дафни те обича с цялата си душа и е много по-силна, отколкото си мислиш. Дай й възможност да сподели твоите тревоги, Пиърс.