— Снежно пламъче? — Той се плъзна върху леглото до нея и обви топлото й тяло с ръцете си.
— Пиърс? — Имаше сънен и неориентиран вид и изглеждаше много по-еротична, отколкото бе способен да понесе.
— Тук съм. — Съблече нощницата й и започна да гали сатенената й кожа.
— Трябва да поговорим.
— По-късно — покри устата й с целувки той. — По-късно ще обсъдим новонаетото при нас момиче.
— Не става въпрос за Сара — възпротиви се младата жена, подпря длани на гърдите му и го побутна настоятелно. — Става дума за…
— По-късно — отговори трескаво съпругът й, като се отъркваше в нея, докато зърната на гърдите й настръхнаха.
— Пиърс. — Дафни поклати глава, като се опитваше да се пребори със сладострастните вълни, които започваха да пробягват по тялото й. — Аз…
— Се чувстваш като на седмото небе — довърши вместо нея той, докато устните му очертаваха огнена пътека към гърдите й. — И имаш вкуса на седмото небе — добави дрезгаво той и лапна едното чувствително връхче.
Младата жена внезапно омекна, обви ръце около врата му и започна да шепне името му по онзи прелъстителен начин, от който кръвта му кипваше, а тялото му се втвърдяваше.
— Имам нужда от теб, Снежно пламъче. Страшно много се нуждая от теб. — Ръцете на Пиърс трепереха, когато разтвори краката й, върховете на пръстите му започнаха да се опиват от контакта с вътрешната страна на бедрата й. — Кажи, че ме обичаш.
— Обичам те, Пиърс — промълви тя.
— Не спирай да го повтаряш. — Пръстите му проникнаха в нея.
— Обичам те. — Младата жена се изви под дланта му, а бедрата й се повдигаха и слизаха надолу като безмълвна покана.
— Кажи го пак, когато вляза в теб. — Намести се отгоре й, а изражението му беше не по-малко сурово от командата му. — Моля те, Снежно пламъче, нужно ми е да го знам.
Дафни притисна устните си към неговите, за да го накара да замълчи. Бавно плъзна ръка по цялата дължина на тялото му и обхвана възбудения му член.
— Обичам те, Пиърс — прошепна с благоговение тя, като повдигна лекичко пламналото си лице, за да срещне очите му. Погледите им се впиха един в друг, докато го насочваше към себе си. — Обичам те, сега и завинаги.
Оргазмът му последва незабавно. Нейните думи, изражението на лицето й, усещането за стегнатите мускули, които го обгърнаха, беше повече, отколкото можеше да понесе. Безпомощно се изпразни в нея, като потръпваше с всяка следваща вълна на своята кулминация.
Нещо в него обаче отказваше да достигне рая сам, желаеше отчаяно Дафни да бъде с него. Мушна ръката си между двете тела, откри разпънатата й от члена му кадифена плът, която като че ли очакваше само неговото докосване, и започна да я гали.
Младата жена достигна незабавно до оргазъм, като повтаряше трескаво името му, разтърсена от спазми, които сякаш го придърпваха още по-дълбоко, вероятно с намерението да не го пусне да излезе никога повече.
Той и нямаше подобни намерения.
— Обичам те — рече задъхано той, като си поемаше големи глътки въздух. — Боже, колко те обичам.
Младият мъж затвори очи, разкъсван от съмнения.
Дали да й каже истината?
Помежду им винаги бе съществувало взаимно доверие. Не й ли дължеше това, да й каже истината? А не беше ли негово задължение да я предпази от нея?
И най-вече, наистина ли й дължеше — по-точно, дали беше длъжен и пред двамата — да изостави бандитската кауза?
Ръцете му се свиха в юмруци и се забиха във възглавницата. Беше напълно объркан, той, който винаги беше знаел какво точно иска да прави. Какъв, по дяволите беше отговорът?
Равномерното дишане на Дафни свидетелстваше, че беше заспала. Надигна се на лакти, махна падналите върху лицето й кичурчета коса и я целуна лекичко, преди да се отдели от очарователната топлина на тялото й.
Наметна халата си и започна да крачи из стаята като затворен в клетка тигър, тъй като знаеше прекрасно, че се намира в задънена улица и не вижда никакъв изход.
Пиърс се приближи към нощното си шкафче, издърпа чекмеджето и протегна ръка, за да вземе смарагда, който бе поставил по-рано там, като че ли ако го стиснеше в дланта си, това автоматично щеше да разреши проблемите му.
Скъпоценният камък го нямаше.
Младият мъж гледа невярващо в продължение на цяла минута към мястото, където го беше оставил. След това започна методично да вади цялото съдържание на чекмеджето, едно по едно. И пак не откри това, което търсеше.
Трескаво започна да търси някакво обяснение на тази загадка.
— Той е при вратовръзките ти.