— Познаваш ме добре.
— Изключително добре. И така, кой беше решаващият фактор, жестокостта или надутостта?
— Комбинацията от двете.
Дафни преглътна с усилие, а в очите й се четеше страх и примирение.
— Кога? — прошепна тя. — Кога възнамеряваш да проникнеш у Бенчли?
— Тази нощ.
— Тази нощ? Но там все още е пълно с гости, които не са си тръгнали след коледното парти.
— Точно така. Което само прави предизвикателството още по-голямо. — Сърцето на Пиърс се сви от болка заради покрусения вид на съпругата му. — Снежно пламъче, не очаквам да ме разбереш.
— Тогава ми помогни да разбера.
Младият мъж трепна.
— Как?
— Тези деца ме интересуват не по-малко, отколкото вълнуват теб — вирна брадичката си съпругата му. — И също като теб ненавиждам всичко, което олицетворяват хора като баща ми и лорд Бенчли. Затова разбирам както гнева ти, така и твоето състрадание. Онова, което не разбирам, са твоето вълнение и трепета, предизвикани от предизвикателството.
— Това е нещо, което не бих могъл да обясня.
— С думи не, но с действия можеш.
— Което означава?
— Вземи ме с теб.
— Какво?
В очите на Дафни проблеснаха искри.
— Вземи ме в Бенчли. Нека да бъда съучастничката на Бандита на тенекиената чаша.
20
— Да не си си изгубила ума? — беснееше Пиърс.
— Ни най-малко. Ти изброи твоите причини. А сега ми позволи да ги видя лично.
— Дафни. — Бореше се да се овладее. — Ти не разсъждаваш. Това не е разходка из гората. Нито пък е някоя от статийките, които изрязваш от „Таймс“. Това е…
— Хитрост, ловкост, инстинкт — довърши вместо него съпругата му. — Научих се от теб и на хитрост, и на ловкост. Колкото до инстинкта, ти сам нееднократно си го възхвалявал като несравним. — Тя му се усмихна дяволито, с поруменели от вълнение бузи. — Освен това си възпявал често великолепните ми, макар и скрити, ум, огън и страст. Честно казано, мисля, че през последните седмици те излязоха от нелегалност.
Дъхът на младия мъж секна. За първи път си даде сметка за невероятните изменения, която бракът им бе предизвикал у Дафни. Беше погълнат до такава степен от собствената си метаморфоза, че не бе забелязал доколко основна бе промяната, станала с нея.
По някое време през изминалите шест седмици, неговата нежна гъсеничка се бе превърнала в пеперуда.
— Пиърс? — Съпругата му се изправи и тръгна към него, забравила за голотата си. — Знам, че ще мога да се справя. И искам да го направя. Позволи ми да го направя.
В сърцето на младия мъж се сблъскваха противоречиви емоции, всяка една от които сама по себе си беше изумителна. Нежеланието да стори това и желанието да я предпази от всякакви евентуални опасности бяха нещо познато, именно те не му бяха позволили да каже истината на своята любима. Но сега се беше появил и нов, неизвестен, но не по-малко мощен копнеж. Възбудата Дафни да бъде рамо до рамо с него беше невероятна, а нуждата да сподели с нея вълнението и радостта от грабежа и неговите резултати — неустоима. Никога не бе очаквал, че някой ден ще изпита подобни чувства.
Но не можеше да отрече, че те бяха тук.
Младата жена веднага усети нерешителността му.
— Ще сложа тъмновиолетовата си рокля. Цветът й е толкова тъмен, че ще се слее с нощта. Ще прибера косите си и ще покрия главата си с маска. Единствената разлика помежду ни ще бъде само по-ниският ми ръст.
Последното твърдение накара съпруга й да се засмее, вперил поглед в толкова женствените й и така голи форми.
— Точно този аргумент няма да ти помогне, скъпа моя. Уверявам те, на никой няма да му е трудно да ни различи.
Дафни почервеня.
— Ще бъда облечена и ще нося къса черна пелерина. Освен това няма да изглеждаш така подозрителен, ако съм с теб. При нужда ще можем просто да махнем маските си и да се престорим, че сме двама от гостите на Бенчли.
В очите на младия мъж проблеснаха заинтригувани светлинки, които изчезнаха почти веднага заедно с усмивката му.
— Снежно пламъче — притисна я в обятията си той. — Имаш ли представа какво означаваш за мен?
— Тогава го направи заради мен — настоя тя и притисна устни към гърдите му. — Вземи ме с теб! Дай ми възможност да разбера какво чувстваш, когато ограбваш някой мръсник като Бенчли. И да споделя радостта ти, когато децата от някой приют се възползват от твоите умения. Пиърс — вдигна поглед към него тя, — моля те!
— Трябва да съм полудял — промълви той, като пълнеше шепите си с косите й.
Очите на Дафни светнаха победоносно.
— Благодаря ти — прошепна тя.
— А сега запомни. След като оставим каретата в онази горичка пред железните порти…