— Запомних — прекъсна го Дафни и стисна маската в скута си, когато конете наближиха имението на Бенчли. Тя потръпна от възбуда и се уви по-плътно с наметалото си. — Отиваме пеш дотам, без да произнасяме нито дума. Инструментите и пистолетът са в твоя джоб, а торбата е пришита към подплатата на шлифера ти. Заобикаляме къщата и се приближаваме към задната й част, далеч от крилото, където спят собствениците, гостите и прислугата. Избираме подходящия прозорец — най-вероятно на гърба на зимната градина — след което изрязваш стъклото и се промъкваш вътре. После ми помагаш да вляза на свой ред. От зимната градина отиваме направо в килера, а след това към библиотеката и кабинета. Най-накрая се качваме по стълбите към спалните.
— Не се качваме — поправи я през стиснати зъби Пиърс, — а се качвам. Сам. Недей да спориш, Дафни — пресече я той. — Истинско предизвикателство е дори човек да се приближи до къщата, като се има предвид колко умели са пазачите, с които се хвалеше Бенчли. Цялата сграда е препълнена със спящи гости. Най-малкият шум би могъл да ги разбуди. Работата на долния етаж ще свършим заедно. След това ти ще останеш да пазиш, докато аз освободя виконтесата от кутията й с бижута и оставя смарагда на възглавницата на съпруга й.
— Какво ще кажеш за гостите? Ако съдя по изложбата от всевъзможни бижута, които видях на бала, дамите явно са дошли тук с пълни кутии със скъпоценности.
Младият мъж повдигна ъгълчето на устата си.
— Доста си дръзка, а? Страхувам се, че съм създал чудовище. Много добре, Снежно пламъче. Ако изпълним безпроблемно всичко, за което говорихме, ще посетим и крилото за гостите. Ти ще останеш в началото на коридора, докато аз си присвоя всички дрънкулки, до които успея да се добера.
— Превъзходно.
— Само като си помисля колко се тревожех заради чувствата ти към Бандита. Та ти буквално живееше чрез него.
— Все още — поправи го Дафни, като го галеше по ръката. — Живеех чрез него и тогава, и сега. — Палава усмивка. — Много авторитетен вид имаш в черно.
— Ще запомня това. — Младият мъж стана отново сериозен и премести юздите в едната си ръка, за да прегърне съпругата си през кръста с другата. — Изпълнявай всичко точно както го правя аз. Следвай ме, в случай, че се наложи да променим някои подробности от нашия план. И, Снежно пламъче, най-вече бъди предпазлива. Това не е игра, колкото и вълнуващо да е. Това е нещо напълно реално. И изключително опасно.
— Знам това. И няма да те разочаровам. Бог ми е свидетел, ти също никога не си ме разочаровал. — Собствените й думи я накараха да се сети за още нещо. — А, като стана дума, искам да ти благодаря, макар сега да не е най-подходящият момент, че се съгласи да вземем Сара. То значи страшно много за мен.
— Успях да разбера — погледна скришом към съпругата си той. — Струва ми се, че симпатията ти към нея е породена от нещо по-дълбоко и по-силно от просто съчувствие към нейните неудачи.
— Точно така. И скоро ще се убедиш, че и за теб ще може да се каже същото — впери поглед в суровия му профил Дафни. — Двете със Сара сме се срещали и преди. Първоначално не си дадох сметка за това, осъзнах го едва след като влязох в стаята й. — Тъй като Пиърс повдигна въпросително вежди, тя продължи с обясненията си. — Когато излязох от балната зала, станах свидетелка на една грозна сцена между Сара и лейди Бенчли, в резултат на което момичето бе уволнено. Сърцето ме заболя заради нея.
— И я последва, за да я утешиш — предположи, изпълнен с нежност, съпругът й.
— Да. Тогава я видях отблизо — същите онези очи… — преглътна развълнувано Дафни. — Пиърс, това беше момичето, за което ти бях говорила, същото, което се бе вкопчило в парцаливата си кукла, когато бях осемгодишна и баща ми ме замъкна в приюта.
Младият мъж изви рязко глава.
— Искаш да кажеш, че Сара е израснала в „Дома на вечната надежда“?
— Да. Майка й я изоставила там и после се самоубила. През целия си живот Сара не е имала на кого да се опре. Това беше моят шанс. Моят и твоят.
— Несъмнено. Постъпила си правилно.
— Искаше ми се да я поканя като наш гост, но тя е прекалено горда, за да приеме милостиня. Затова се сетих, че след като сама се е научила да говори на правилен английски, би могла да направи същото и за децата в Маркам. Помисли само какъв пример би било за останалите това, каква надежда би посяло в душите им.
Пиърс целуна съпругата си по главата.
— Моето красиво, жалостиво Снежно пламъче.
— Възнамерявах да ти обясня всичко това веднага след като приключихме с планирането на тазвечерната кражба, но… — И тя се изчерви.
— Но забравихме за всички останали, погълнати един от друг — заключи той с пресипнал от спомена за интимните мигове помежду им глас.