Както бе предрекъл любимият й, прозорците на оранжерията бяха широки. Всеки един от тях бе подсилен със специални резета в краищата си. Младият мъж спря само за момент, за да се увери, че няма никой наоколо, извади ножа си и само след десетина секунди вече бе отрязал достатъчно голямо парче стъкло, за да промуши ръката си през отвора. Присегна се, дръпна резетата в двата края и миг по-късно скочи леко на пода в зимната градина.
След това се обърна и помогна на Дафни да влезе.
Двамата мълчаливо събуха обувките си и замряха за момент, за да се ослушат за някакви подозрителни звуци.
Нищо.
Запалиха една свещ и се запътиха на пръсти към килера. Посрещна ги блестящото сребро. Младият мъж кимна доволно и посочи към по-дребните и ценните предмети, които имаше смисъл да отнесат със себе си.
Следващата им цел беше библиотеката. Дафни издърпа чекмеджето на бюрото, извади касата и се готвеше да я пъхне обратно, когато съпругът й я хвана за китката, за да я спре. Като омагьосана го наблюдаваше как отваря някакво скрито отделение на бюрото, извади оттам дебела пачка банкноти и златна кутийка за емфие, пусна ги в торбата си и тръгна към вратата.
Вестибюлът беше нереално тих. Дълбоката тишина се нарушаваше само от камбанката на стария стенен часовник, отмерващ часа.
Пиърс остави младата жена в една ниша край стълбището. Хвана я за раменете и я погледна многозначително, за да й припомни, че трябваше да го чака тук. Тя кимна рязко и измъкна смарагда от джоба си.
Съпругът й взе скъпоценния камък, обърна се и се заизкачва бавно по стълбите, като стъпваше в единия край на стъпалата, за да избегне дори най-слабото пропукване. Гъвкавите му движения отново извикаха в представите на Дафни образа на силна грациозна пантера.
След пет минути той отново бе при нея. Потупа лекичко кутията с бижута в торбата, за да покаже на любимата си свършената от него работа.
Младата жена проточи въпросително шия към крилото със стаите за гостите и той кимна в знак на съгласие.
Пред всяка една от спалните Пиърс се ослушваше за някакви звуци, идващи отвътре. Влизаха само в онези от тях, равномерното дишане на чиито обитатели ги уверяваше, че са заспали, и чиито врати бяха или отключени, или можеха да бъдат отключени с бързо завъртане на ножа му.
Когато двамата напуснаха крилото за гостите, торбата им пращеше от кутийки с бижута, сребърни прибори и банкноти.
Готвеха се да напуснат сградата, когато Дафни откри нещо като малък салон, който се намираше по-встрани от останалите стаи в едно уединено коридорче край зимната градина. Тя стисна ръката на съпруга си и посочи с глава към богато орнаментираната заключалка на дървената врата на салона.
Младият мъж се приближи и се намръщи под маската си. Никога досега не бе виждал нещо подобно: ключалката беше направена от тежка метална плоча, която заемаше доста голяма част от повърхността на вратата. Върху нея бе закрепена напълно облечена човешка фигура, стиснала оръжие в ръцете си. Никъде обаче не се виждаше дупката на ключалката.
Дафни се надигна на пръсти, за да достигне до ухото на любимия си и проговори за първи път откакто бяха преминали оградата.
— Толкова сложна ключалка. Какво ли може да се крие зад нея?
Пиърс, очевидно заинтригуван, кимна, наведе се и се вторачи в човешката фигурка. Някъде под нея бе единственото логично място. Но къде по-точно? Прокара изпитателно пръсти по металната плоча.
Съпругата му гледаше с огромен интерес. Присегна се импулсивно към статуйката и натисна първо ръката й, след това оръжието и най-накрая — крака.
Усети, как той помръдна под ръката й.
Отново натисна ботушчето, този път по-силно.
Очевидно някаква пружина се освободи, фигурката вдигна крака си и разкри ключалката.
Младият мъж обърна глава и Дафни едва не се засмя на глас, когато видя изумлението в очите му.
След като дойде на себе си, той извади ножа си, пъхна го в ключалката и отвори вратата.
Съпругата му му подаде свещта, за да може да влезе пръв в тъмната стая. Мебелировката не ги впечатли — две канапенца, фотьойл, масичка за чай и бюфет — най-обикновен салон.
Пиърс озадачено се приближи до масата за чай и прокара по повърхността й облечените си в ръкавици ръце, за да провери дали няма нещо по-особено по нея. Изправи се, поклати глава. Без да обръща внимание на другите мебели, той се отправи към бюфета и повтори същата процедура.
Внезапно се отвори някакво чекмедже. Младата жена прехапа устни, за да не извика.
Насреща им проблясваше голяма касичка за бижута с размерите на книга, украсена с безчет многоцветни скъпоценни камъни, всеки един от които сякаш бе по-голям от предишния. Стойността й беше неоценима.