Пиърс помисли, че ще се задуши от вълнение. Остана дълго неподвижен, вперил очи в блестящия камък, трогнат от всеотдайността на своята съпруга, впечатлен още по-силно от факта, че решението, което бе търсил така отчаяно, само го бе намерило.
— Изключително впечатляващ камък — отвърна той със странно задавен глас. — Ще го сложим в чекмеджето с моите вратовръзки като таен символ на нашето незабравимо общо извършено престъпление. — Палците му избърсаха сълзите по бузите й. — Време е — рече сериозно той. — Отсега нататък Бандитът на тенекиената чаша ще се придържа само към втората част на своя ритуал. Веднъж месечно ще оставям тенекиена чаша с пари в някой приют. Ако ме хванат, ще обясня странния начин, по който проявявам великодушието си с влиянието на всички вдъхновяващи статии за Бандита на тенекиената чаша, които съм прочел. Бандитът в оставка. Разликата с моя предшественик обаче ще бъде в това, че моите действия ще бъдат напълно законни. И не могат нито да ме застрелят, нито да ме обесят, задето раздавам собствените си средства, нали?
Дафни се засмя безмълвно през сълзи.
— Трябва ли да мисля, че одобряваш плана ми? — Забелязал въпроса в очите на съпругата си, Пиърс поклати глава. — Не правя това заради теб, Снежно пламъче. — Той хвърли сапфира върху леглото и протегна към нея празната си ръка, сякаш й предлагаше тяхното бъдеще в нея. — Правя това, заради самия себе си.
— Не, Пиърс — възпротиви се нежно Дафни, хвана ръката му и я допря до корема си, за да сподели с него новото чудо в живота им. — Правиш това, заради нашето дете.
21
— Какво ново ми носиш, Ларсън?
Трагмор бе седнал пред бюрото си, присвил въпросително очи.
— Много малко, сър. Маркизата не излиза почти никъде. Ако ми позволите да кажа мнението си, не виждам доказателства за нещо нередно от нейна страна и определено нищо, което да говори, че съпругата ви не ви е била вярна.
— Това значи ли, че не е приемала никакви посетители в Рътланд?
— Никой, освен вашия свещеник, сър.
— Чеймбърс? — изправи гръб маркизът. — Пак ли е ходил при Елизабет? Сам ли е бил?
— Да, сър, както и при първите си две посещения. — Ларсън впери очи в записките си и вдигна рамене. — Пристигна малко преди четири следобед, очевидно за чая. Икономът го въведе в гостната, слугинята постави цветята в една ваза и…
— Цветя! — скокна при това откритие Трагмор. — Викарият е носил цветя?
Детективът трепна, очевидно изненадан от бурната реакция на маркиза.
— Чиста формалност, милорд — побърза да го увери той. — Нищо повече от онова, което би поднесъл който и да било на своята домакиня.
— Нищо повече, а? Да не би случайно цветята да бяха жълти?
— Всъщност, да, наистина бяха жълти.
— Жълти рози — промърмори под носа си Трагмор, а в гласа му се долавяха едновременно горчивина и задоволство. — Колко мило.
— Милорд, ако намеквате, че между маркизата и викария е имало нещо недискретно, трябва да ви уверя, че…
— Не ти плащам да ме уверяваш, Ларсън — озъби се маркизът, — нито пък да тълкуваш пред мен поведението на съпругата ми. Нека да опресня паметта ти — плащам, за да ме информираш. Запомни го добре.
— Добре, милорд.
— Розите. Видя ли, че й ги подари викарият?
Ларсън кимна.
— Видях. Както винаги се бях скрил в храстите точно под прозореца на салона. Не смея да се движа през деня. Херцогът е поставил доста пазачи, които непрестанно обикалят из имението.
Трагмор махна нетърпеливо, за да накара детектива да престане с обясненията си.
— Какво стана, след като Чеймбърс даде цветята на Елизабет?
— Тя го покани с жест да седне, което той и стори. Остана колкото да изпие чаша чай и си тръгна.
— До Елизабет ли седеше?
— Не, милорд. — Листът хартия в ръката му изшумоля. — Както отбелязах в доклада си, викарият седна на един фотьойл, а маркизата — на един диван. Не направиха никакъв опит за някакъв физически контакт. Просто бъбреха.
— Успя ли да чуеш какво говореха?
— Не, тъй като прозорците бяха затворени. Но, ако се съди по спокойното им изражение, бих казал, че викарият съветваше лейди Трагмор. Това е квалифицираното ми мнение, милорд, а не тълкувание — добави Ларсън.
Маркизът се наведе напред и хвана колената си.
— Искам да помислиш много внимателно, Ларсън. Присъстваше ли някой от слугите по време на престоя на викария?
Детективът премести тежестта на тялото си върху другия крак.
— Простете дързостта ми, сър, но аз съм много добър в професията си, което е и причината да ме наемете. Не е нужно да мисля внимателно, за да си припомня какво се случи. Всичко е записано тук. — И той посочи листа в ръцете си. — Така, а сега да отговоря на другия ви въпрос. Единственият освен иконома, който влезе в салона, беше слугинята.