Съпругът й замислено я притисна в обятията си.
— Искрено го вярваш, нали?
— Абсолютно.
Той преглътна шумно.
— Снежно пламъче, недей да рискуваш повече, моля те. Заради мен.
— Добре. — Тя го целуна по врата. — Въпреки, че трябва да призная, неспокойни ми съпруже, бъдещото бащинство те е направило доста досаден и отегчителен.
Пиърс се усмихна, заровил лице в косите й.
— Снощи не те чух да се оплакваш.
— Вярно. — Младата жена повдигна глава, а очите й блеснаха развеселено. — Може би неотдавнашното отслабване на авантюристичния ти дух ще се прояви по друг, новаторски начин.
— Само кажи — прошепна младият мъж с пресипнал и пълен с чувствени обещания глас, — и няма да те пусна от леглото цяла седмица, за да ти демонстрирам несекващата си изобретателност.
— Ние и без това почти не сме излизали от стаите си през последната седмица.
— Това беше предпазна мярка. — Той я целуна леко по устните. — Рамото ми трябваше да оздравее, за да не се налага да обясняваме странното съвпадение между внезапното ми нараняване и факта, че Бандитът на тенекиената чаша според вестниците е бил ранен, преди да избяга от имението Бенчли.
— Прислугата мисли, че си бил болен. — Дафни потръпна, когато устните на любимия й се спряха на пулсиращата вена на врата й.
— Тогава кажи на слугите, че болестта ми се е върнала.
— Пиърс, не мога.
— Тогава не им казвай нищо. — Младият съпруг пусна съпругата си, прекоси помещението и заключи вратата. — Новата ни класна стая трябва да бъде осветена. — Той се завъртя на пети и тръгна към Дафни, а очите му проблясваха многозначително. — Избирай, Снежно пламъче. Дъбовото бюро или персийския килим.
Младата жена го изгледа смаяна, разбрала какво имаше предвид.
— Пиърс. — Лицето й пламна. — Сигурно се шегуваш… Ами, ако някой…
— Отслабване на авантюристичния ми дух ли каза? — Пиърс свали сакото си и го захвърли на пода, където бе последвано от ризата и вратовръзката. — Отегчителен? Досаден? — Ръцете му обгърнаха Дафни и започнаха пъргаво да разкопчават роклята й. — Проявявам ли вече достатъчно новаторски дух, енергична ми съпруго? — прошепна той и миг по-късно устните му се сляха с нейните.
Скимтейки тихичко от удоволствие, младата жена обви ръце около врата на съпруга си. Кръвта й започваше да се сгорещява.
— Избирай — нареди той, когато роклята и фустите й се плъзнаха върху пода.
— Аз… — Тя не можеше да мисли, камо ли да избира.
— Килимът е по-мек. — Палците му галиха връхчетата на гърдите й, докато щръкнат изпод долната риза. — Но на бюрото ще мога да влизам по-дълбоко в теб.
— О, Боже! — Коленете й омекнаха и тя отстъпи назад, като се облегна на въпросната мебел. — Тук — успя да изрече младата жена и съблече долната си риза през главата.
Пиърс се беше втренчил в нея така, сякаш щеше да я погълне с поглед.
— Поздравявам те за избора, Снежно пламъче. — И той припряно се освободи от остатъка от дрехите си и повдигна Дафни върху ръба на бюрото. — Остави ме да те почувствам — прошепна развълнуван той. Все така прав се намести между бедрата й, като с това движение я разтвори напълно, за да го приеме. — Желаеш ли ме, скъпа? — Покри устата й със своята, като в същото време плъзна пръсти в гостоприемната влага.
Младата жена изохка и го придърпа по-близо до себе си.
— О, Дафни! — Устните му изгаряха шията й, пръстите му затанцуваха в непоносим ритъм и загоряха като факла в нея. — Облегни се назад върху ръцете си.
Тя се подчини веднага и затвори очи от удоволствие, като даде пълен достъп до тялото си.
Той посрещна с радост този дар. Сведе глава до гърдите й, лапна едното от изгарящите от копнеж връхчета и го пусна едва след като Дафни извика, но само за да посвети цялото си внимание на другото.
— Боже, колко си красива — прошепна той, а устните му се движеха неуморно надолу по тялото й. Спря и постави длан върху корема й. — Моето дете расте в теб. Можеш ли да си представиш как ме кара да се чувствам този факт?
Тя облиза устни и се накани да отговори.
Но така и не успя да го стори.
Езикът на съпруга й проникна в нея, а пръстите му се плъзнаха нагоре по чувствителната вътрешна част на бедрата й и ги разтвориха още повече, за да има по-голяма свобода на движенията си.
Младата жена не успя да сдържи вика си и се изви назад така, че усети хладното дърво в гърба си — лактите не бяха способни да я държат повече при подобна атака от страна на Пиърс. Удоволствието беше остро, почти непоносимо.
— Пиърс! — изхлипа тя и дори в мига на оргазма протегна ръце към него, за да го докосне.
Все още потрепваше, когато той проникна в нея с дълбок, неумолим тласък.