— Обвий краката си около кръста ми, Снежно пламъче — рече пресипнало той, поставил длани върху бедрата й, без я пуска нито като влизаше, нито като се отдръпваше.
Дафни изскимтя, а спазмите й станаха още по-силни, когато вдигна краката си и обхвана любимия си между тях, като се опиваше от охканията му.
— Невероятно — изръмжа той. — Боже, искам да го удължа, но… — Той отметна назад глава, разбрал, че е безсмислено да се бори с неизбежното. Тласъците му следваха един след друг до мига, в който достигна върховния момент и започна да се изпразва в съпругата си, като потрепваше с всяка струя.
Без да излиза от гостоприемната й мекота, той я взе в обятията си и се обърна така, че да седне върху бюрото с Дафни в скута си.
— Всеки следващ път е по-хубаво — прошепна дрезгаво той и погали с трепереща ръка косите й.
Единственият отговор бе лека въздишка и това възкреси тревогите му.
— Дафни, бебето. Опитах се да не се отпускам с цялата си тежест отгоре ти.
— И двамата с вашия наследник се чувстваме прекрасно, Ваше Височество — целуна го по потния врат младата жена. — И оттегляме незаслужената си забележка за загубата на авантюристичния ви дух.
— Радвам се, че успях да възвърна доброто си име — засмя се гърлено Пиърс, а след това погледна дяволито съпругата си. — Ей сега ще разберем кой е в действителност дръзкият, ти или аз. Всеки миг очаквам да осъзнаеш какво точно и къде сме го направили.
Още не беше довършил думите си и истината я порази като гръм.
— Божичко, Пиърс, току-що се любихме върху… в…
— Върху бюрото в новата ни класна стая — предложи й услужливо помощта си той. — Въпросът е, ще можеш ли някога да влезеш тук, докато Сара учи децата и да не се изчервиш?
— Никога. Всеки път, когато вляза, ще си спомням. — Младата жена отметна глава назад и го погледна невярващо. — Но ти няма да се чувстваш ни най-малко смутен, нали?
— Точно така — целуна браздата между веждите й той. — Но ще наблюдавам с наслаждение твоята реакция. Очарователна си, когато се изчервяваш. — Внимателно я изправи на крака. — Като стана дума за това, време е да се обличаме. Спомням си ясно, като ми каза, че всеки момент трябва да докарат тебешира и плочите за писане, а не мисля, че би ни било приятно да ни открият в това състояние.
Той се засмя, тъй като лицето на съпругата му стана яркочервено и тя буквално хукна към дрехите си.
Десет минути по-късно младият мъж отключи вратата.
— Вече сме в безопасност — пошегува се той, след като огледа празния коридор. — Не ни откриха. — Обърна се и срещна сериозния поглед на Дафни. — Снежно пламъче? Какво има?
— Имаш ли нещо против да затвориш вратата? Бих искала да поговорим.
— Разбира се — изпълни незабавно молбата й той, вдигнал озадачено вежди.
— Не сме разговаряли, искам да кажа — истински, от грабежа — започна съпругата му. — Емоциите бяха прекалено силни, откритието — прекалено ново. Но сега, особено след това, което току-що преживяхме заедно, трябва да знам. Все още ли си ми ядосан? Не само задето дойдох в Бенчли с теб, при положение, че съм бременна, а и задето скрих този факт?
По лицето на Пиърс премина сянка от вълнение. Наложи се да се овладее и изрече въпроса, който го измъчваше и който бе висял помежду им през цялата седмица.
— Откога знаеш?
— За първи път заподозрях нещо такова през онзи нощ, когато ни гостува викарият и когато припаднах. Първоначално не обърнах внимание на този факт. Но на следващата сутрин ми се гадеше, най-вече около времето за закуска. По време на краткия ни престой в Бенчли все така ми се виеше леко свят и се чувствах малко особено. Докато се обличах за бала, внезапно ми дойде наум, че не съм била неразположена отпреди сватбата ни. Точно тогава разбрах. — Дафни прекоси стаята и сграбчи ръката на съпруга си. — Излиза, че съм крила от теб само два дни. И имах основателни причини за това. Моля те, не ми се сърди.
— Аз не се разсърдих — поклати глава той. — Бях зашеметен. Наранен. Дори се почувствах донякъде предаден, ако трябва да бъда честен. — Обхвана лицето й в дланите си. — Почтеност. Къде беше тя, Дафни? Винаги досега тя беше неотстъпно с нас, още от самото начало.
— В известна степен — да — уточни тя. — Но, ако все още си спомняш, имаше няколко неща, като например твоята двойна идентичност, които ти се въздържаше да споделиш с мен.
— Само за да те предпазя.
— Точно така — постави дланите си върху ръцете му тя. — Точно това беше и моята причина.
Погледът на Пиърс проникна до сърцето й.
— Как би могла да ме предпазиш, като ми отнемеш радостта да науча за нашето бебе? Не е възможно да не си отгатнала какво би означавало за мен едно дете, нашето дете. Не виждам друга причина да не ми кажеш, освен…