Учителката кимна колебливо.
— Благодаря… Дафни.
Развълнувана, Дафни затвори вратата след себе си, твърдо решена да доведе до край изпълнението на плана си.
— Лангли! — Тя спря до главния вход.
Икономът въздъхна търпеливо.
— Още няма знак от тях, Ваше Височество.
— Нямах намерение да те отегчавам пак, Лангли — увери го младата жена. — Просто исках да се уверя, че си ял.
— Ядох. Три кифли и две чаши чай. Вече съм достатъчно подсилен, за да продължа да наблюдавам доста след пладне.
— Ти си истинско съкровище, Лангли. Благодаря ти.
— Няма защо, мадам.
— Имаш ли представа къде е Пиърс?
— Струва ми се, че херцогът е в кабинета си, Ваше Височество. Спомена, че ще пише последните инструкции за работниците.
— Прекрасно. Отивам да го потърся. — Дафни изкачи три стъпала, но се олюля и премигна, за да проясни главата си. — Лангли, би ли помолил готвачката да изпрати чаша слаб чай и парче лек сладкиш в кабинета на Пиърс?
— Ни най-малко. Веднага ще се погрижа за това. — Икономът смръщи вежди. — Но първо ще ви придружа до кабинета. Изглеждате доста отслабнала, за да се справите сама.
Този път младата жена не се възпротиви и с благодарност се облегна върху ръката на Лангли, докато вървяха по коридора.
— Влез — отвърна на почукването Пиърс.
— Простете, Ваше Височество — започна да обяснява Лангли. — Но херцогинята…
— Дафни… — Младият мъж скокна още преди икономът да бе свършил да говори, прекоси стаята и обви ръка около кръста на съпругата си. После тревожно огледа бледото й лице. — Какво има?
— Нищо — увери го тя. — Просто постъпих глупаво, като пропуснах закуската. Лангли любезно ми предложи да предаде на готвачката да ми донесе нещо за хапване.
— Отивам, сър — побърза да излезе икономът.
Пиърс вдигна младата жена и я занесе до един мек, тапициран стол. В последния момент се отказа да я сложи върху него, обърна се внезапно, седна и я притисна към гърдите си.
— Сега мога да бъда сигурен, че ще останеш малко на едно място. Дявол да го вземе, Снежно пламъче, как да се оправя с теб?
— Отговорите на този въпрос са неограничени по брой — пошегува се тя и се сгуши в рамото му. — Ти сам ме научи на това. Добре съм — добави Дафни, за да заличи тревогата от лицето му. — Просто не съм яла.
— Аз сам ще те нахраня. След това ще те заведа в спалнята ти, за да поспиш. От зори не си спряла за момент да ходиш насам-натам.
— Нямам търпение да разбера дали нещо не се е случило между мама и викария.
— Двамата с Лангли ще изпратим да те повикат в мига, в който пристигнат. Нали, Лангли? — обърна се той многозначително към иконома, който току-що бе влязъл отново в кабинета с поднос в ръце.
— Без никакво съмнение, Ваше Височество. — Лангли се изчерви леко, когато видя своята господарка, седнала в скута на съпруга си, но не каза нищо повече, просто постави закуската върху близката маса. — Ще поръчате ли нещо друго, милорд?
— Не. Благодаря.
— Няма защо. А сега, ако ме извините, трябва да се върна на мястото си край входа. — В очите му проблеснаха весели искрици. — Един истински часовой никога не напуска поста си.
Вратата след него се затвори.
Изминаха няколко секунди, изпълнени с мълчание, преди младата жена да обърне невярващ поглед към своя любим.
— Как мислиш, да не би Лангли току-що да се пошегува?
Пиърс се засмя.
— Да, Снежно пламъче, и на мен така ми се стори. Освен това се поизчерви, когато те видя в обятията ми. Лангли изглежда започва да се поотпуска. Надявам се след месец-два да спре да стиска ръцете зад гърба си, когато вляза в стаята. — Младият мъж се присегна и, все още усмихнат, взе парче сладкиш от подноса. — Яж — нареди той и го приближи до устните на съпругата си.
— Да, Ваше Височество. — Тя отдаде шеговито чест и се подчини. — Пиърс, искам да обсъдя нещо с теб…
— Не преди поне две от тези парчета сладкиш да изчезнат от чинията — прекъсна я той. — И толкова чаши чай.
— Добре тогава. — Дафни задъвка покорно и откри смаяна, че Сара имаше право. Дори малко от подходящата храна правеше чудеса. — Чувствам се прекрасно — заяви четвърт час по-късно тя.
— Добре. Значи е време да поспиш.
— Чакай — хвана ръката на съпруга си тя. — Преди да ме отнесеш до леглото, обеща да изслушаш това, което исках да ти кажа.
— Да, вярно — въздъхна Пиърс и отново седна. — Добре, Снежно пламъче, слушам те.
— Става дума за Сара. Пиърс, Джеймс й липсва страшно много. А по начина, по който говори за него, се убеждавам, че и двамата са били истински влюбени един в друг.
— И все пак той я е изоставил, когато разбрал, че е бременна — стисна челюсти младият мъж. — Знаеш добре отношението ми към подобен род действия.