— В този случай напразно пилееш възможностите на инстинкта си — отвърна развеселена Дафни. — Очите ти са достатъчни, за да разбереш това.
— Наистина. — Пиърс постави ръката й върху своята. — Никак не ми се иска да преча на разговора им.
— Добро утро. — Елизабет избра точно този момент, за да вдигне поглед и им се усмихна топло. — Чакахме ви. Гласът на готвачката започва да се чува все по-силно и по-силно. Очевидно закуската ни изстива. Затова да побързаме. А след това ще можем да тръгнем веднага за училището.
— С нас ли ще дойдеш, мамо? — премигна учудено младата жена.
— Да, разбира се. — Маркизата срещна погледа на дъщеря си и Дафни видя в него духовен покой, който не бе виждала преди. — През изминалите години можех да ти предложа помощта си само по възможно най-прикрития начин. Твоята кауза означава за мен не по-малко, отколкото за теб. Много ме радва възможността да трансформирам чувствата си в нещо по-реално, нещо, което би помогнало на децата. Освен това — погледна развеселена към Пиърс тя, — кой би те наглеждал по-добре от мен дали се държиш както трябва?
— Мамо…
Чеймбърс сияеше.
— Не бих си и помислил да разубеждавам майка ти, Кокиче. Не съм я виждал толкова решителна от двайсет и две години.
— Нямам намерение да я разубеждавам — отвърна Дафни, смаяна от промяната у Елизабет. — Добре дошла, мамо — прегърна я тя и прошепна в ухото й: — Очевидно не съм единствената от семейство Уиндам, освободена от затвора си.
— Очевидно не.
Младата жена стисна ръката на майка си.
— Ела. Внезапно почувствах страшен глад.
Петнайсетина минути по-късно почукване на входната врата прекъсна закуската им. Дафни погледна озадачено съпруга си.
— Очакваш ли някого?
— Не — захапа второто си парче кекс той. — Който и да е той, Лангли ще се справи с него.
Миг по-късно икономът влезе в трапезарията.
— Извинете, Ваше Височество. Неприятно ми е, че ви прекъсвам по време на хранене, но настояхте да ви предупредя, ако се появи някой си мистър Джеймс Чапман. Е, въпросният джентълмен е във вестибюла.
Лангли още не беше довършил думите си, а Дафни вече бе изоставила купата си с пресни малини. Изправи се като куршум.
— Джеймс? Това да не би да е Сариният…
— Да. — Пиърс също се изправи и се намръщи при вида на несдържаното вълнение на съпругата си. — Дафни, моля те, остави на мен тази работа. Все още не знаем защо точно е дошъл мистър Чапман е тук.
Младата жена се сдържа да не отговори, като си налагаше да не забравя каква е причината за суровото отношение на любимия й към Джеймс. Тъй като сам бе изстрадал толкова много задето бе изоставен от баща си, Пиърс бе решил на всяка цена да предпази Сара от евентуални допълнителни огорчения.
— Какво каза мистър Чапман, Лангли? — попита той.
— Поиска да види мис Сара, сър.
— Така ли? — Младият мъж хвърли салфетката си върху масата и тръгна към вратата. — Първо обаче ще трябва да види мен. След което ще реша дали да казвам на Сара за пристигането му.
— Идвам с теб.
Дафни последва съпруга си и вирна брадичка, когато той се обърна, за да се противопостави.
— Знам мнението ти, че в този случай няма да бъда обективна — рече тихо тя. — И може би имаш право. Но, Пиърс, ти не си по-обективен от мен. И, тъй като мненията ни клонят в противоположни посоки, а и двамата се интересуваме живо от бъдещето на Сара и нейното бебе, мисля, че и двамата трябва да се срещнем с Джеймс и да чуем какво иска да ни каже.
Младият мъж се поколеба за момент.
— Ти създаде тази пряма съпруга — промълви Дафни. — Нали именно ти ме окуражаваше да се измъкна от задушаващия ме пашкул?
— Да, Снежно пламъче, имаш право — отстъпи любимият й. — Добре тогава. — Той протегна ръка. — Отиваме ли да се срещнем с мистър Чапман?
Никога досега младата жена не се бе чувствала по-горда и по-обичана.
— Да. Веднага.
Джеймс кръстосваше вестибюла. Щом видя приближаващата се към него двойка, той спря и стисна нервно шапката си.
— Мистър Чапман? — започна Пиърс.
— Да, сър. Вие ли сте херцог Маркам?
Кимване.
— Аз съм Пиърс Торнтън. А това е съпругата ми, Дафни.
— Мистър Чапман — приветства го младата жена. Изглеждаше така, както си го бе представяла: висок, тъмнокос, с остри, интелигентни черти, не красив в класическия смисъл на думата, но неустоимо очарователен. — След като сте дошъл, предполагам, че собственикът на кръчмата, където е работила Сара, ви е съобщил местонахождението й. — И тя зачака отговора му.