Реакцията му беше незабавна.
— Значи тя е тук?
— Да, тук е.
— Слава Богу — прокара пръсти през косите си Джеймс. — Прерових Лондон, за да я открия, спирах във всяка кръчма и кафене, край които минавах.
— Така ли? — потупа замислено брадичка Пиърс. — Какво ви накара да мислите, че е в Лондон?
— В началото не мислех така. Въпросният собственик на кръчмата ми даде адреса на някакво имение. Каза, че напуснала, за да започне работа при по-добри условия като прислужница. — Той смръщи вежди, като потъркваше замислено периферията на шапката си. — Е, отидох там — казваше се Бенчли — но виконтът затръшна вратата в лицето ми, като каза, че никаква Сара Кук никога не била работила в дома му.
Пиърс стисна челюсти, но не каза нищо.
— Помислих, че Сара умишлено е оставила неверен адрес в кръчмата, за да ме заблуди. Затова се върнах в Лондон и продължих моите издирвания.
— Защо би ви заблуждавала Сара? — попита Пиърс.
— Защото може да не желае да я откривам — извърна глава младият мъж. — Последния път, когато се видяхме, тя се ядоса страшно много. И с пълно право.
— Така ли? И каква беше причината?
Джеймс настръхна.
— Въпреки цялото ми уважение към вас, Ваше Височество, отношенията ни със Сара са си наша работа. Не искам да поставям на риск службата й, каквото и да работи за вас, но няма да стоя повече тук и да обсъждам с вас нашите спорове. Предполагам, че вие сте оставили онази бележка с местонахождението на Сара, за да мога да я открия. Е, ето ме. И, ако простите дързостта ми, бих искал да я видя веднага.
— Защо?
Дори Дафни трепна от острия тон на съпруга си.
— Защо ли? — повтори Джеймс.
— Точно така. Защо? Да не би заради новата й, по-висока служба?
Джеймс зяпна.
— Дори нямам представа какво работи тя тук, дявол да го вземе!
— Тя обучава децата. И то дяволски добре. И условията във всяко едно отношение са много по-добри от тези в кръчмата.
— Това трябва ли да означава нещо за мен?
— Не знам. Трябва ли?
— Не. Не искам проклетите й пари. Искам нея. — Младият мъж си пое развълнуван въздух. — Вижте, не знам какво ви е казала Сара. Но аз ще бъда откровен. Когато двамата се разделихме, аз не заслужавах нито нея, нито нейната любов. Но сега възнамерявам да променя това. Аз не съм беден, Ваше Височество, само неспокоен. В продължение на няколко години работих при няколко прекрасни адвокати и събрах порядъчна сума пари и чудесни препоръки. Възнамерявам да отворя собствена правна кантора в града, който избере Сара. А след това искам да се оженя за нея.
— Разбирам — изкашля се Пиърс. — Мистър Чапман, съзнавам, че бях груб и нахален. Съгласен съм, че отношенията ви със Сара са си лично ваша работа. Но Сара е скъп член на моето семейство. Следователно не исках някой да я нарани или разстрои.
— Нито пък аз искам подобно нещо. За Бога, та тя носи моето… — Той се спря насред изречението.
— Знаем за бебето, мистър Чапман — рече тихо Дафни. — Това е една от причините да се държим така покровителствено. — Изпълнена със съчувствие, младата жена не пропусна да забележи нито тъмните кръгове около очите му, нито линиите около устата му, доказващи неговото страдание. После се обърна към съпруга си. — Мисля, че трябва да изпратим да извикат Сара.
Пиърс наклони глава и сля погледа си с нейния.
— Моят изключителен инстинкт — рече простичко тя. — Моля те. Имай го предвид, особено този път.
Напрежението бавно започна да се изпарява от напрегнатата фигура на Пиърс.
— Добре, Снежно пламъче — съгласи се той. След това се огледа и извика: — Лангли!
— Да, сър? — забърза към тях икономът.
— Моля те, повикай мис Сара. Кажи й, че има посетител.
— Добре, сър.
— Благодаря ви, Ваше Височество — рече, изпълнен с признателност, Джеймс. — Няма да съжалявате за това.
— Да, и аз мисля, че няма да съжалявам. Колкото до благодарности, благодари на съпругата ми. В крайна сметка се оказа, че тя е била по-обективната. — Той огледа замислено посетителя. — Ти си щастливец, Чапман. Съветвам те никога повече да не рискуваш подобно безценно съкровище, каквото е жената, която обичаш. — С тези думи Пиърс се запъти към трапезарията.
Дафни и Джеймс го проследиха с поглед. След това младата жена се обърна отново към своя гост.
— Аз също мисля така, мистър Чапман. Възползвайте се от тази възможност, да спечелите отново любовта на Сара. Друг шанс няма да имате.
— Дафни? — Гласът на Сара прекъсна думите на Джеймс, каквито и да бяха те. — Имам час. Има ли нещо… — Тя се спря и пребледня като платно. — Джеймс.
Херцогинята тактично се изправи.