— Бихте ли ме извинили, трябва да се върна при съпруга си, за да привършим със закуската. — И тя се усмихна успокояващо на Сара. — Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.
— Ваше Височество?
Дафни беше прекосила вече наполовина вестибюла, когато Джеймс я повика. Тя се спря и погледна през рамо.
— Да?
Беше стиснал здраво ръката на Сара в своята.
— Имате моите безкрайни благодарности — рече младият мъж. — Вие и вашият съпруг.
Дори от това разстояние Дафни видя радостта, потрепваща на устните на приятелката й.
— Бъдете щастливи, и двамата — отвърна топло тя. Устните й се разтеглиха в усмивка. — И тримата.
И младата херцогиня с леко сърце се отправи към трапезарията.
— Мислиш ли, че мистър Холингсби може де има нужда от помощник? — обърна се тя към съпруга си, който бе станал, за да намести стола й.
Пиърс се засмя от сърце.
— Точно това си мислех и аз, Снежно пламъче. — След това стана сериозен. — Това означава ли, че Сара е доволна?
— Би било по-правилно да се каже, че е на седмото небе.
— И защо да не бъде? Нали е с мъжа, когото обича — намеси се Елизабет и отпи от чая си. Забелязала озадачения поглед на дъщеря си, тя добави: — Пиърс ни обясни за Джеймс и за деликатността на ситуацията. Аз лично мисля, че всичко е прекрасно.
Дафни стисна ръката на съпруга си.
— Аз също. — След това премести погледа си от маркизата върху викария. — Не е ли прекрасно, когато съдбата даде на онези, които го заслужават, втора възможност да бъдат щастливи?
— Да, Кокиче. Този път отговори Чеймбърс. — Това е истинско чудо.
Пиърс допря устни до пръстите на своята любима.
— Кажи ми, мислиш ли, че неспокойната натура на Чапман би могла да бъде обуздана в добрия смисъл на думата? Той така и не е успял да се задържи на едно място достатъчно дълго, за да започне самостоятелна практика в своята професия.
— Определено. — Младата жена напъха няколко малини в устата си, а очите й светнаха дяволито. — Бащинството има способността да предизвиква невероятни промени у мъжете, нали така?
Пиърс се усмихна топло.
— Наистина е така, Снежно пламъче. Наистина е така.
Всички бяха в прекрасно настроение, когато каретата пристигна пред училището два часа по-късно. Едва изчакала Пиърс да помогне на майка й да слезе, Дафни буквално скочи на земята и заоглежда нетърпеливо суетнята наоколо.
Насам-натам бързаха работници, като си подвикваха едни на други, пренасяха материалите и организираха работата и любопитните, бликащи от енергия деца. Над всичко това се извисяваше строгият глас на мис Редмънд, която мъмреше учениците си и ги призоваваше да се държат както трябва.
Със същия успех би могла да заповядва на вятъра да спре да духа.
— По-добре да отида да помогна на мис Редмънд — реши Дафни, след като размени развеселени погледи с викария. — В противен случай тя може да получи удар още преди започването на ремонта.
— Дафни!
Тими, който я бе забелязал, размахваше някаква малка кутия, като същевременно викаше с цяло гърло и тичаше към нея.
— Донесъх Хенри — обяви гордо той и пъхна гущера под носа на младата жена. — Надявъх са вий да го наглеждати заради мен, докат работя.
— С най-голямо удоволствие. — Дафни се разкъсваше между желанието да се изкиска и да повърне, когато силната миризма на пръст и трева достигнаха до обонянието й. Започна да диша през устата, за да може да се приближи още повече, така че да види нещо тъмнозелено, което се шмугна като стрела в накъсаната специално за него тръстика.
— Ей го! Видя ли го? Нали й супер?
— Да, супер е. — И тя несъзнателно отстъпи назад. — Великолепен е. Само че от какво точно си му направил леглото?
— О, от разни неща, които намерих в плевника. И една особена трева, която гущерите обичат много, особено, когато й мокра.
— Гущерите са също така забележително срамежливи — намеси се Пиърс, като полагаше големи усилия да не се разсмее. — Така че защо да не затворим отново кутията му с капака, за да му дадем възможност да остане насаме, а не да бъде заобиколен от толкова непознати.
— Прав си, Пиърс. — И Тими мигновено затвори животинката си. — Дафни каза, чи ши го държи, докат’ аз помагам на строителите.
— Умна идея. Така няма опасност Хенри да избяга и да си навлече неприятности. Един строеж е изключително опасно място за малки създания като гущера. — Младият мъж повиши глас, така че да го чуят всички. — Всъщност, един строеж е опасен за всички, които не следват указанията. Следователно всеки от нашите помощници, който не прави това, което му кажат, ще прекара остатъка от деня да наблюдава как Дафни наблюдава Хенри.