— Питам се много неща. Имам толкова много въпроси.
Бандитът плъзна ръка и я погали по тила.
— Питайте, тогава. Всичко, освен името ми. Питайте.
Младата жена облиза устни с върха на езика си.
— Главата ми се върти. Не мога да мисля — усмихна се лекичко тя. — Утре сутринта ще се ядосвам на себе си. Но вие не трябва да се бавите много, тъй като прислугата ни е обучена да става преди зазоряване. Каквито и да са въпросите ми, те явно ще останат без отговор. Няма нищо по-важно от това да се измъкнете от Трагмор без да ви усетят.
Той се бе вторачил в устните й, обзет от почти неконтролируемото желание да смъкне маската си и да я целуне. Тя като че усети това, тъй като дишането й се учести, а веничката на шията й започна да пулсира по-бързо.
— Ще се моля за вас — прошепна тя.
— Не вярвам в молитви.
— А трябва. Вие самият ги изпълнявате. — И младата жена колебливо прокара пръсти по маскираната му челюст.
От гърдите му се изтръгна стенание.
— О, Дафни. — Погали косите й, като му се искаше да може да усети копринената им мекота. — В такъв случай — молете се за мен.
Тя се усмихна.
— Всеки ден го правя.
Ако не си тръгнеше веднага, после нямаше да успее да го направи.
— Лека нощ, Дафни.
— Почакайте… — Тя млъкна, притеснена от това, което щеше да каже. — Знам, че не е моя работа, но ако вече не сте набелязали приюта, на който да дарите тазвечерната печалба, бихте ли ги дали на заведението, което знам, че се нуждае особено много от помощ?
Бандитът не отвърна нищо, като все още се бореше с огъня в слабините си.
— Моля ви! — повтори тихо тя.
— Кой е този приют?
— Намира се в Лестър и се нарича „Дом на вечната надежда“. — Дафни се изсмя кратко. — Може да се нарече всичко друго освен това.
Бандитът замръзна на място, а ръката му се спря замислено на тила й.
— Защо точно той?
Младата жена пребледня, но не се предаде.
— Ходих там някога, като дете. И никога не го забравих. — Преглътна с усилие. — Това е от голямо значение за мен. Моля ви, сър, не искам нищо друго.
— Искате много малко. — Последва още една пауза. — Какво ще каже баща ви, ако разбере, че сте ми помогнали… да ограбя не друго, а собствения ви дом?
Дафни не се поколеба за миг.
— Ще ме бие, докато изгубя съзнание.
Ръката на бандита се отпусна, а после се вдигна, за да погали лекичко бузата й.
— Вие сте изключителна личност, миледи. Наистина изключителна. Иска ми се само… — Той не довърши и свали ръка до тялото си. — А сега си лягайте, Дафни. Върнете се в леглото си и се преструвайте, че нищо подобно не се е случвало.
— Страхувам се, че не бих могла да направя това.
— Моля? — погледна я сепнато той.
— Сър, предполагам, че сте донесъл някое бижу от последната ви кражба и възнамерявате да го оставите в обичайната ви тенекиена чаша върху възглавницата на баща ми. Така ли е?
Бандитът се усмихна под маската си.
— Абсолютно вярно.
— Е, а нали чухте? Баща ми спи съвсем леко и е много възможно да се събуди. И тогава… — потрепна тя, а по лицето й се сви болезнено. — Достатъчно е да кажа, че мисията ви ще се провали и ще станете жертва на ужасния му гняв.
— Трогнат съм от загрижеността ви. Но, с риск да ви се сторя нескромен, аз съм сигурен в умението си. Бъдете спокойна, баща ви няма да се събуди.
— Грешите, сър — вкопчи се в ръкава на шлифера му младата жена. — Не се заблуждавайте. Дайте ми бижуто и тенекиената чаша. Аз ще ги сложа на възглавницата на баща ми вместо вас.
— А ако се събуди?
— Аз имам много по-голям шанс от вас да обясня присъствието си в спалнята му.
— Но ако е толкова гневлив, колкото казвате, не рискувате ли да предизвикате яда му?
Тя се усмихна примирено.
— Свикнала съм на гневните му изблици. Нещо повече, аз съм само една. А вашата кауза защитава много хора. Това си заслужава риска.
Гърдите на бандита се свиха от нежност.
— Освен това съм доста по-дребна от вас и стъпвам леко. Така че наистина предимството е на моя страна.
— Добре тогава. — Ръцете му сякаш сами извадиха малката тенекиена чаша и рубина от торбата и й ги подадоха — поредното непредвидено действие. — Заповядайте.
Младата жена сведе поглед към предметите и се усмихна.
— Рубинът е от чудовищната огърлица на лейди Друидж.
— Беше доста крещяща наистина — съгласи се бандитът.
През двамата премина искра на взаимно разбиране.
— Вървете, сър — нареди тихо Дафни. — Аз ще довърша задачата ви. Само, моля ви, дайте приходите на приюта в Лестър, ако е възможно.
— Смятайте го за сторено.
— Благодаря — потрепна гласът на младата жена. — За мен бе чест да се запозная с вас, сър. — Тя се обърна и забърза към вратата на стаята си. — О-о! — Спря се и погледна през рамо. — Трябва да ви предам нещо. Децата от селското училище ме помолиха, ако ви срещна някога, непременно да ви кажа, че сте техният герой. А като се има предвид огромния потенциал на любящите им сърца, това е наистина невероятна придобивка.