— Сега пък за мен е истинска чест.
— Лека нощ, сър. Господ да ви благослови.
— Лека нощ, Дафни.
Той я проследи с поглед, обзет от ураган от чувства, също така неочаквани, както и желанието му. Промъкна се след нея и я изчака да влезе в бащината си спалня, преди да я последва, решил на всяка цена, със или без нейно знание, да се увери, че е в безопасност и че няма да й се случи нищо.
Тя пристъпваше впечатляващо леко, отбеляза бандитът, прилепил се до стената пред стаята на Трагмор, като я наблюдаваше възхитено как се приближава до леглото на баща си. Извърши всичко безупречно, точно така, както би го направил и той. Изчака маркизът да си поеме дъх, преди да постави чашата до главата му, тъй като в този момент бе най-малко вероятно да забележи движението й. Действаше също така леко, както и вървеше.
Бандитът се усмихна. Бе научил в съвсем ранна възраст, че за да успее в живота, човек трябва да притежава три качества: хитрост, ловкост и инстинкт. За онзи, който бе въоръжен и с трите, бъдещето бе осигурено, а възможностите — безкрайни.
За щастие човек можеше да се научи да бъде хитър и ловък.
За нещастие инстинктът бе нещо, което не се учи.
Също като състраданието, инстинктът бе дар, с който всеки се раждаше или не, той не се добиваше.
Дафни Уиндам бе родена и с двете.
Не бе изненадан. Вчера вече й го бе казал.
Когато направи първото си залагане на конните надбягвания.
4
По дяволите, колко уморен се чувстваше.
Пиърс затвори вратата на главния вход на къщата си, за да се защити от ярката слънчева светлина, уморено измъкна смачканата в джоба си маска и я натъпка в обичайното й скривалище под дъската на прага.
Беше почти дванайсет на обяд и вече бе приключил среднощната си задача.
Бе изчакал нищо неподозиращата Дафни да излезе от стаята на баща си и веднага напусна Трагмор, като измина разстоянието от десет мили до дома си с убийствена скорост. Пристигна в Уелингбъро в три и половина, изчака свръзката си, решил да тръгне в мига, в който двамата с Томпсън привършат сделката си, така че да успее да отиде в Лестър и да се върне у дома си преди зазоряване.
Томпсън пристигна след няколко минути, изнервен от спешните му повиквания, които получаваше чрез специален пратеник непосредствено преди да затвори магазина си. Променяха мястото си за срещи ту в Лондон, ту в Уелингбъро. Бързо и умело разгледа бижутата и прошепна:
— Три хиляди и петстотин лири.
— Дадено. — Пиърс не оспори предложението му. През последните пет години двамата бяха сключили не една успешни и необичайни сделки в задната стаичка на бижутерийния магазин на Томпсън в Ковънт Гардън. Златарят бе прекалено умен, за да мами Пиърс.
След като бижутерът си тръгна, младият мъж прибави към три хиляди и петстотинте лири и парите, намерени в дома на маркиза. Получената сума едва надхвърляше четири хиляди. Пиърс я допълни доста по-щедро от обикновено. В тенекиената чаша, която остави в приюта в Лестър, имаше десет хиляди лири.
Дафни щеше да бъде доволна, мислеше си той, макар тя да нямаше представа, че предложението й се бе докоснало до дълго потискани чувства и че го бе накарала да се върне на място и във време, към които се бе заклел никога вече да не се връща — неговото минало.
Бяха изминали осемнайсет години, откакто бе оставил тези омразни стени зад гърба си, но мъчителните спомени се бяха запазили и се криеха под самата повърхност на съзнанието му, готови да възкръснат при най-незначителен повод.
И те действително го нападнаха с пълна сила щом прекрачи прага на „Дома на вечната надежда“.
Всяко мръсно ъгълче си беше същото, каквото си го спомняше, всяка пукнатина на тавана — така ясна, както и преди години, когато лежеше буден в леглото си, загледан нагоре и се молеше страстно за някакво чудо. Напуканата мазилка като че бе предизвикала наивността му, смазала момчешките му молби и го бе научила, че молитвите са за богатите, докато бедните могат да разчитат единствено на себе си.
Пиърс все още си спомняше деня, в който бе задал на майка си всички онези толкова важни въпроси: кой беше баща му, защо не живееха с него, защо бе позволил да живеят в подобно ужасно място.
Кара Торнтън бе отговорила на въпросите на петгодишния си син с изпълнени със сълзи очи. Баща му бил богат, женен благородник. А тя била слугиня в кръчма, докато открили, че е бременна и я уволнили. Тогава отишла при бащата на Пиърс, но той бил с вързани ръце заради своята съпруга и положението си в обществото. Било невъзможно да признае детето им. Пиърс несъмнено трябвало да го разбере.