— Точно така. — Маркизът извади носната си кърпа и изтри с нея потното си лице. — Не може да не си чел в сензационните статийки на вестниците, че запазената марка на този бандит е да остави някакво бижу от предишния си обир на мястото на последния грабеж. За нещастие това са единствените следи. Така до ден днешен нито полицейският началник, нито мировият съдия имат и най-малка представа кой е той.
— Ясно. Доста странно, меко казано — вдигна рамене Пиърс и се облегна удобно на ръба на бюрото. — Това обаче не променя факта, че двамата с теб имаме да уреждаме някои неща.
— Какви неща?
— Твоите дългове.
Маркизът замръзна.
— Бях останал с впечатлението, че твоят адвокат ще се свърже с мен, за да ни уреди среща извън Трагмор в удобно и за двама ни време.
— Промених си намерението. — Пиърс отпи с явно удоволствие от брендито си. — Както знаеш, мога да си го позволя. Аз съм този, който държи твоите полици и бъдеще в ръцете си. Затова нека да говорим по същество.
— По какво същество?
— Кога мога да очаквам, че ще ми платиш или ще се наложи да те изхвърлям от дома ти, да те изложа публично на присмех и всички да разберат, че си банкрутирал?
Трагмор присви очи.
— Безсърдечно копеле.
Едно мускулче на челюстта на Пиърс потрепна.
— Копеле — да. Но безсърдечен? В твоята уста това звучи смешно.
— Какво искаш? — попита маркизът.
— Да ми платиш.
— Не, тук не става дума само за пари, Торнтън. Какво искаш в действителност от мен?
Очите на младия мъж потъмняха от омраза и станаха почти черни.
— Повече отколкото би могъл да ми дадеш. — Той се изправи. — И възнамерявам да получа всичко до последната дреболия, когато му дойде времето. А засега очаквам да ми платиш първата вноска в края на седмицата.
— Но това е невъзможно.
— Намери начин. Ако не получа парите си до петък вечерта, няма да имам друг избор, освен да се свържа с „Лондон Газет“ и да им дам да публикуват името ти, така че всички да го видят. След това ще уредя всичко в това имение да бъде конфискувано, а живеещите тук — изхвърлени на улицата. Ясно ли е?
— Гадно копе…
— Копеле — довърши вместо него с безизразен глас Пиърс. — И мисля, че вече говорихме за точността на термина. Така, както вече казах, разполагаш с време до петък. Или действията, които ще предприема, ще бъдат такива, че снощният грабеж ще ти се стори малка шега.
— Преди да си приключил със заплахите си, нека да ти кажа и моята — отряза го маркизът с триумфиращ поглед. — Посъбрах някои и други факти от личния ти живот, само в случай, че стратегията ти, свързана с изкупуването на моите полици, включва и изнудване. Ако се опиташ да ме разориш, публично ще разкажа на целия свят, че учтивият богат Пиърс Торнтън се е пръкнал от утробата на някаква курва в приюта.
Спокойствието на младия мъж стана заплашително.
— Препоръчвам ти никога повече да не споменаваш майка ми, Трагмор. Освен, ако животът не ти е омръзнал. Колкото до информацията за моето минало, открита от твоите детективи, които си личат от километър, не ми пука изобщо, дори да я публикуваш на първата страница на „Лондон Таймс“ — повдигна едната си вежда младият мъж, развеселен от шокираната физиономия на маркиза. — Да не мислиш, че не зная за издирванията на твоите хора? Уверявам те, Трагмор, в течение съм на всяко твое действие, на всяко твое намерение. Както ти казах, аз те притежавам. — Пиърс присви подигравателно устни. — Напразно си си прахосал парите, малкото, които са ти останали. Щях да ти разкажа всичко, което искаше да научиш, и то без да ми плащаш. Никога не съм крил миналото си — нито мястото, където съм роден, нито пък факта, че нямам баща. Трябваше просто да ме попиташ.
— Тогава ще продължа да търся, докато открия нещо друго — изръмжа маркизът. Това бяха думи на безсилие. — Нищожество като теб не може да няма доста тайни, от които се страхува. Няма да спра, докато не открия…
— В такъв случай ще умреш от изтощение, без си намерил нещо — пристъпи заплашително към събеседника си младият мъж. — Откажи се от издирванията си. Пръскаш пари, които са вече мои. А това ме ядосва. Ако продължаваш така, ще ме принудиш да изискам плащане на дълговете ми много по-рано.
— Защо правиш всичко това? — избухна в безсилна ярост маркизът. — Защо собственоръчно откупваш всичките ми полици? Защо ме мразиш толкова?
— Ще ти отговоря на тези въпроси, когато бъда готов да го сторя, нито миг по-рано. И, Трагмор — добави с леденостудена сдържаност Пиърс, — ако още веднъж се опиташ да ме шантажираш, ще те разоря без повече да мисля.
Маркизът си пое бавно въздух.