Пиърс изохка глухо, хвана ръцете й, постави ги около врата си и задълбочи целувката си, като я накара да разтвори устни.
— Дафни — произнесе благоговейно името й той, повдигна деликатното й тяло и я притисна силно към себе си, така че ги деляха само тънките им дрехи. А те не можеха да скрият възбудата на младия мъж.
Дафни се стегна, отдели устните си от неговите и го погледна объркано. Той поотпусна прегръдката си, но не я пусна.
— Не се страхувай — прошепна Пиърс. — Казах ти, че си в безопасност. Аз просто… — Преглътна конвулсивно — уязвимостта му в този момент бе нещо изключително рядко и плашещо, макар и да не го изненада.
Усетила силните му емоции, младата жена постави нежно ръка върху бузата му.
— Не се страхувам. Не в истинския смисъл на думата. Просто никога не съм изпитвала подобно… не съм правила подобно…
— Помежду ни съществува силно привличане — рече трезво Пиърс. — Чувствам го. И ти също го чувстваш.
— Не го отричам — сведе очи тя към сакото му.
— Целувал ли те е някой досега, Дафни?
Бузите й порозовяха и тя се колеба толкова дълго, че кръвта на Пиърс закипя и той реши, че ще унищожи оня, който вече бе опитал вкуса на устните й.
— Не — призна най-после едва чуто тя. — Не ме е целувал.
Беше си спомнила предишната вечер с Бандита на тенекиената чаша. Младият мъж разбра това. Обхвана го бясно желание да може да изтрие този спомен от мозъка й и да го замести с изгарящи спомени за него самия. Само за него.
— Не те е целувал? Какво значи това? Каква близост си имала с мъж?
— Никой — сепна се от разпаления му тон тя. Разбрала погрешно причината за това, тя се извини, като с този жест разби сърцето му. — Май съм по-наивна, отколкото си предполагал.
— Ти си прекрасна — отвърна буйно Пиърс, вбесен, задето я бе накарал да се съмнява в себе си. Пусна я на земята, но не отдели ръцете си от кръста й. — Това не е неодобрение. Това е ревност.
— Ревност ли? — погледна го питащо тя. — Но защо?
— Не искам да те докосва никой друг, освен мен.
Младата жена премигна.
— Явно се шегуваш.
— Защо да се шегувам?
— Защото си красив, богат, очарователен и съвършен… ъ-ъ… опитен. — Бузите й пламнаха. — Сигурно десетина жени се стремят да получат вниманието ти.
— Само десетина? — засмя се тихичко той.
— Повече ли са?
— Дафни — поглади мекия плат на роклята й той. — Не давам пукнат грош за другите жени. Колкото до твоето описание на качествата ми… — усмихна се дяволито Пиърс, — благодаря ти. А сега ми позволи да ти върна комплимента, като изпусна само последното от поредицата, която изреди. Ти си очарователна, и чувствителна, и красива и физически, и духовно, което е и по-важното.
— Както и ти — избъбра тя. — Никога няма да забравя как ме спаси на конните надбягвания. Бях погълната от гледката, която представляваха онези гладни, отчаяни хора и горчивата безнадеждност по лицата им и не разбрах, че татко ме запознава с някого. Благодаря ти.
Значи това я бе погълнало така там. Съчувствието към бедните. Пиърс се изпълни с нежност.
— Не искам благодарности, Дафни. Искам теб. — Забеляза паниката в очите й и прочете без усилие мислите й. — Не се страхувам от баща ти.
— Знам, че не се страхуваш. Струва ми се, че дори той се страхува от теб.
Младият мъж повдигна възхитено вежди.
— Прибави „проницателност“ към списъка с твоите качества.
— Защо, Пиърс? Защо се страхува от теб?
— Повтори го.
Тя поклати объркано глава.
— Какво да повторя?
— Името ми. Харесва ми как звучи в твоята уста.
Последва нежна усмивка.
— Пиърс.
— Нека да го вкуся. — Наклони глава и прокара устни напред-назад по нейните. — Кажи го сега, когато ще мога да го вкуся, да го усетя, да го вдъхна.
— Пиърс.
Този път беше прекрасен шепот и младият мъж го изпи, като задълбочи и удължи целувката дотолкова, че накрая Дафни се отдръпна задъхана.
— Невъзможен си — информира го тя.
— А ти си опияняваща.
Погледите им се срещнаха.
— Питай — промърмори той.
— Интересът ти към мен на отношенията ти с баща ми ли се дължи?
Изражението на Пиърс стана сурово.
— Не, въпреки отношенията ми с него.
— Ти го мразиш. Видях го в погледа ти по време на конните състезания и сега пак го виждам. Защо?
— Поради много причини. Никоя от които все още не съм готов да обсъждам.
— Да не би титлата му да е една от тях?
Едно мускулче на челюстта му потрепера.
— Не виждам особена полза от неговата благородническа класа.