— Аз съм родена в тази класа — припомни му младата жена.
— Да, родена в нея. Но не и част от нея.
— Пиърс — рече тихо тя, а деликатните й вежди се сключиха тревожно. — Татко не може да те понася.
— Не се и съмнявам. Кажи ми какво говори маркизът за мен.
Дафни прехапа устна, като очевидно се колебаеше.
— Нарича ме уличник, нищожество и копеле — помогна й той.
— Не мога да повярвам…
— Трябва. Всяка едно от тези определения е вярно. Израснах на улицата и нямам ни най-малка представа кой ме е създал.
За негово смайване младата жена се повдигна на пръсти, като се държеше за ръцете му и докосна с устни брадичката му.
— Този, който е загубил, е баща ти. Той така и не е разбрал какъв великолепен син е създал. — По лицето й премина сянка. — А гнева на баща ми не трябва да подценяваш, повярвай ми. Бъди предпазлив.
Пиърс бе неспособен да проговори — така се бяха свили гърдите му. Дафни не само го приемаше безпрекословно, ами дори се опитваше да го предпази от зло. Кога за последен път някой се бе тревожил за него?
— Баща ти не може да ми стори нищо, любима — най-после успя да отвърне дрезгаво той, като прокара пръсти през косите й. — Но ти благодаря за предупреждението. И за загрижеността.
— Не ме разбра. Татко може да бъде страшен, когато го предизвикат.
Младият мъж замръзна за миг, а дланите му се притиснаха към главата й.
— Някога посягал ли ти е?
Мълчание.
— Дафни, този кучи син удрял ли те е?
— Той ми е баща, Пиърс.
— Ще го убия — избухна, изпълнен със злоба той.
— Сама мога да се погрижа за себе си. Освен това разговорът ни не е за отношението на баща ми към мен, а към теб.
— Все още го защитаваш, въпреки че той те малтретира, така ли?
— Не го защитавам, тъй като нямам никакво основание да го сторя. Това… не съм сигурна… може би е лоялност. Или пък чувство на дълг.
— Към човека, който те бие? — възкликна невярващо младият мъж. — Ако да си роден от свързани в брак родители, означава да бъдеш сляпо предан на някакъв незаслужаващ това мръсник, тогава съм щастлив, че съм извънбрачно дете.
— Не мога да те упреквам за чувствата ти — отвърна тихо Дафни, като сведе очи. — Нито пък мога да променя моите. Независимо дали го заслужава или не, мръсникът, за когото спомена, ми е баща и аз нямам друг избор, свързана съм с него. — Тя се извърна. — А сега трябва да се връщам, преди да се е стъмнило.
— Почакай. — Пиърс се приближи до нея изотзад и нежно постави ръце на раменете й. — Прости ми. Нямах право да говоря така.
— Имах странното чувство, че имаш по-голямо право от когото и да било другиго.
Това бе мигът, от който се страхуваше.
— Да предположим, че си права, че имам да уреждам с баща ти много сметки още отпреди твоето раждане, че всичко това е по-дълбоко, отколкото предполагаш. Тогава би ли ми отказала да се видим отново?
Никакъв отговор.
— Дафни. — Пиърс зарови устни в косите й. — Искам те, но няма да те лъжа. Нито за произхода, нито за омразата си към баща ти. Но ти давам думата си, че никога няма умишлено да ти причиня болка. Тези декларации достатъчни ли са или твоите чувства към баща ти са по-силни от онова, което изпитваш в обятията ми? Ще трябва да ми кажеш, тъй като едно нищожно копеле като мен няма как да знае…
— Престани! — извъртя се, за да го погледне тя. Прекрасните й очи имаха сиво-зеления цвят на бурно море. — Никога повече не се наричай така. Произходът ти не ме интересува. Ти не си копеле.
Цялото напрежение на младия мъж се изпари в миг и той взе лицето й в дланите си.
— Защитата ти бе почти толкова красива, колкото си и ти самата — усмихна се нежно той. — Благодаря ти.
— Няма за какво да ми благодариш. Действията ти говорят сами за себе си и за теб. Какъвто и да е произходът ти, ти си джентълмен до мозъка на костите си.
— Не чак до мозъка на костите. — Очите на младия мъж проблеснаха и той сведе устните си към нейните. — Например един истински джентълмен не би пожелал подобна скандална раздяла, преди да те пусне да се върнеш в Трагмор. А аз пожелах.
— Разбирам — съгласи се беззвучно Дафни. — Е, в такъв случай, значи си неистински джентълмен.
Пиърс се изсмя гръдно, дрезгаво.
— И какво точно ще рече „неистински джентълмен“?
— Най-прекрасната разновидност на джентълмените — несвойствено почтен, вълнуващо нетрадиционен.
— А! — Той ухапа лекичко долната й устна. — А подобен джентълмен би ли могъл да те привлече дотолкова, че да се срещнеш пак с него?
— Без особен проблем.
Ръката на Пиърс замислено се притисна към тила й.
— В такъв случай това ли е отговорът ти?