— Благодаря. — Холингсби обърна страницата и сложи отново очилата на носа си. — Завещанието е следното: за да можете да получите новата си титла и да жънете плодовете и привилегиите, произтичащи от нея, трябва да изпълните две условия. Първо, трябва да приемете не само титлата херцог Маркам, а и всички свързани с нея задължения в продължение на минимум две години. Това означава да живеете в Маркам, да се грижите за имението и прислугата, да контролирате бизнеса…
— Изяснихте се добре. А другото условие?
— Второ, трябва да се ожените и да осигурите законен наследник за херцогската титла.
— Законен наследник. С други думи, не копеле като мен — уточни с горчивина Пиърс.
— Правилно.
— Кажете ми, Холингсби, ами ако моята херцогиня се окаже също така негостоприемен съд за детето ми, както е станало и със съпругата на Маркам? Колко години казахте че й трябвали, докато зачене? Ами ако моята съпруга се окаже напълно безплодна? Или пък, да пази Господ, роди дъщеря вместо син? За това помислили ли сте? — попита подигравателно младият мъж. — Ами ако аз самият съм неспособен да създам дете? Това също се случва, както знаете. Тогава какво? Оказва се, че всички условия на Маркам са били за нищо.
— Херцогът е предвидил и това. По време на последното ми посещение в Маркам той ми даде запечатан плик с инструкцията, за да го заключа в касата в кантората си и да го извадя оттам точно две години след деня, в който приемете полагащата ви се по право позиция като негов наследник. Тогава, ако се получи някоя от ситуациите, за които току-що споменахте, трябва да ви повикам и да ви запозная със съдържанието на писмото, стига разбира се, междувременно да сте изпълнил останалите условия на херцога.
— А ако през този двугодишен период създам нужния наследник?
— Тогава условията, обявени тук, ще бъдат анулирани и ще ви предам плика затворен, за да правите с него каквото пожелаете.
— Кучият син е помислил за всичко, нали?
Адвокатът облиза устните си.
— Да довършим уговорките около завещанието — настоя той. — През двегодишния изпитателен срок ще разполагате с ежеседмична издръжка от десет хиляди лири.
— Десет хиляди лири? — Едната му вежда се повдигна. — Каква щедрост.
— И накрая — щом изтекат двете години и при положение че сте изпълнил и двете условия, можете да се върнете към стария си начин на живот или да продължите новия. Във всеки случай ще имате пълен достъп в рамките на разумното до влоговете, движимото и недвижимото имущество на Маркам и т.н. до края на живота си, а синът ви ще стане следващия херцог Маркам.
— Щастливец.
— Действително — съгласи се Холингсби, като тактично не обърна внимание на сарказма на младия мъж. — Няма да бъдат пощадени средства…
— На колко възлизат авоарите му? — прекъсна го внезапно Пиърс.
— Моля?
— Искам да знам точно от колко е била лишена майка ми?
Пауза.
— Ако ме питате за пълната стойност на имението на херцога, то е повече от двайсет милиона лири.
— По дяволите — прекара бясно пръсти през косите си младият мъж. — По дяволите, по дяволите. Ако този безгръбначен страхливец не беше вече мъртъв, щях да го убия сам.
— Въпреки това сега, след като чухте всичко, съм сигурен, че променихте първоначалното си решение.
— Не съм променял нищо — отвори с трясък вратата Пиърс. — Скъсай проклетото завещание, Холингсби. Нито искам, нито се нуждая дори от един шилинг от мерзавеца, който ме е създал.
— Помислете за…
— Прекалено е късно. — Пиърс изхвърча навън без да погледне назад. — Закъснял е с цели трийсет години.
7
Пиърс нямаше представа колко пъти екипажът му обиколи Лондон, нито пък колко време бе изминало, откакто бе излетял като ураган от кантората на Холингсби. Спря само за да купи бутилка уиски и се качи в каретата, като нареди на кочияша да кара около претъпканите с народ лондонски улици докато не получи друго нареждане. След това Пиърс се промъкна в далечния край на седалката и започна методично да изпразва съдържанието на шишето, като гледаше мрачно през прозореца, а мислите блъскаха в главата му като с чук.
Той? Херцог?
Никога. Никога.
Да върви по дяволите Маркам. По дяволите и титлата му, и парите му, и името му. Да върви по дяволите с…
Неговият баща.
Пиърс се подсили с още една глътка уиски, опитвайки се да се справи със ситуацията и последствията от нея.
Херцог Маркам му бил баща.
Всичко съвпадаше: разказът на майка му за любимия й, който бил благородник, настойчивите, макар и необясними посещения на Маркам в приюта, биографичните данни, които му бе съобщил Холингсби.