— Нали разбрахте условията, които ви изложих?
— Разбрах ги. И ги приемам. А за да улесня задачата ви, предлагам да оглеждате добре всяка една инвестиция, която ще правя за в бъдеще. И ще се убедите, че всички те ще бъдат напълно приемливи. — В очите му проблеснаха светлинки. — В това отношение Маркам е бил наистина прав. Дяволски добър съм в това, което върша.
— Не се и съмнявам. — Очевидното облекчение на адвоката бе примесено с известно възхищение. — А моят надзор няма да бъде нужен, макар че ви благодаря за предложението. Тъй като ще се виждаме всяка седмица, за да ви давам вашите десет хиляди лири, тогава ще можем да обсъждаме и инвестициите ви.
— Както желаете — изправи се младият мъж. — Имам една молба.
— Каква?
— Правото сам да съобщя за промяната в общественото ми положение.
— Молите ме да не казвам нищо?
— Точно така. Само за ден-два, докато открия подходящи обстановка и условия, за да го обявя.
Холингсби трябваше да положи усилия, за да не се засмее на глас.
— Много добре, мистър… простете ми… Ваше Височество. Макар че, честно казано, не бих искал да пропусна официалното провъзгласяване.
— В такъв случай не го пропускайте. Всъщност, тъй като съм новак във всичко това, не бих се отказал и от някой съвет. Кога трябва да бъде следващото голямо парти?
— Граф Гантри ще прави огромно събиране на висшето общество, комбинирано с лов на лисици и бал. Започва вдругиден, а един Бог знае докога ще продължи.
— Жалко, че нямам покана — повдигна едната си вежда Пиърс и погледна адвоката.
Този път възрастният мъж вече се засмя на глас.
— Възхищавам се на смелостта ви, сър. Аз обаче имам покана. И би ми било много приятно да дойдете с мен като мой гост. Това би ли ви заинтересувало?
— Графът, предполагам, няма да има нищо против?
— Разбира се. Поне не, след като узнае кой сте.
— Това се подразбира от само себе си. — Пиърс взе едно перо от бюрото. — Приемам любезната ви покана. Така, а сега предполагам, че ще трябва да подпиша някои документи.
— Абсолютно вярно.
— Тогава да не губим време — усмихна се развеселен младият мъж. — Трябва да се грижа за наследството си.
8
— Ще останем на бала у Гантри два часа, нито минутка повече — обясни на жена си и дъщеря си Трагмор, когато каретата зави по алеята, водеща в имението на Гантри. — Нямам настроение за празненства. За нещастие ще трябва да изтърпя утрешния лов, както и вечерята след него. Но няма да остана и ден повече от това. Що се отнася до тазвечерното парти, ще си тръгнем в първия благоприятен момент. Ясно ли е?
— Напълно, Харуик — потвърди незабавно Елизабет.
— Можехме да напишем няколко реда, за да се извиним и изобщо да не идваме, татко — отбеляза Дафни. — Мисля, че графът ще ни разбере, като се има предвид неотдавнашния грабеж в дома ни.
— Графът не би разбрал — отряза я Трагмор. — Той самият стана жертва на проклетия бандит преди по-малко от две седмици. Разликата е там, че той няма примка около врата си.
Младата жена наклони въпросително глава.
— Какво искаш да кажеш, татко?
— Нищо! Просто се покажи, общувай с когото трябва и се надявай да се появи някой неизвестен до този момент богат благородник, когото да очароваш.
— Това е доста малко вероятно, тъй като вече познаваме всички поканени — отвърна Дафни, като се опитваше да си обясни нехарактерното за баща й настроение. Той не се държеше нито избухливо, нито презрително. По-скоро изглеждаше нервен, необикновено неуравновесен, почти отчаян. — Да не би да ми търсиш съпруг?
— Какво? — погледна я объркан маркизът.
— Спомена нещо за това да търся вниманието на някой мъж. Помислих…
— Не ми пука изобщо дали ще се омъжиш или не, Дафни — прекъсна я Трагмор. — Освен разбира се, ако годеникът ти няма огромно състояние, което при това желае да подели с мен.
Значи ставаше дума за пари. Очевидно те тревожеха баща й. Но защо? Застраховката щеше да възвърне загубите от откраднатите бижута. Да не би да имаше някакви други проблеми, свързани с бизнеса си? Нещо, за което до този момент тя не знаеше?
Погледна към майка си, която повдигна рамене и извърна глава. Младата жена въздъхна. Трябваше да се досети. Елизабет винаги се опитваше да стои колкото се може по-надалеч от огъня.
— Пристигнахме — промърмори маркизът. — И не забравяйте какво ви казах. Два часа, нито минута повече.
— Разбира се, Харуик — постави успокоително длан върху ръката му Елизабет. — Ще се оттеглим рано, за да можеш да си починеш преди лова.
Слязоха от каретата. Бяха посрещнати от лакей, който ги въведе в балната зала.