— Не засега. С изключение може би на нещо за ядене и пиене за моя гост? — погледна въпросително към Холингсби той.
— За мен — нищо — отвърна адвокатът. — Трябва да побързам да се върна у Гантри преди сервирането на вечерята. В противен случай графът ще разбере, че не съм присъствал на лова. — Зъбите на Холингсби проблеснаха. — Но ще му мине. Това, което получих днес тук, е далеч по-важно от възможността да яздя в компанията на глутница хрътки. Радвам се, че ме поканихте да ви придружа, Торнтън.
Очите на Пиърс светнаха.
— Разбирам и ви благодаря за сътрудничеството. А сега Лангли ще се погрижи каретата ми да ви върне сред празненствата.
— Но само до утре рано сутринта. Не мога да си позволя да пренебрегвам повече време задълженията си. Ще се върна в Лондон и веднага ще се свържа с вас.
— Очаквам с нетърпение този момент.
Останал сам, младият мъж започна да оглежда неспокойно мраморните коридори, като се питаше къде в този мавзолей човек можеше да намери едно топло, спокойно местенце за размисъл.
— Искате ли да ви донеса нещо за пийване, Ваше Височество? — появи се отново Лангли.
— Всъщност… да, Лангли. Бих искал да намеря и някое удобно местенце, където да се насладя на напитката. Да имаш някакво предложение?
— Зелената стая е доста приятна, сър. Тя е почти малка и успява да хване доста от следобедното слънце. Това добре ли е?
— Звучи чудесно. Ще пия брендито си в зелената стая. — Пиърс се намръщи. — Как се стига там?
— Надолу по коридора, шестата врата вдясно — отвърна икономът.
Както се оказа, зелената стая бе възможно най-близкото до представата на Пиърс за дневна помещение, което бе видял до този момент в Маркам. Отпусна се върху богато украсения с пискюли диван и облегна назад глава, като я повдигаше само от време на време, за да отпие от чашата си.
Имаше да върши много неща, а времето, с което разполагаше, бе сравнително малко.
Партито в дома на Гантри щеше да продължи още няколко дни, но от Дафни бе разбрал, че баща й възнамеряваше да си тръгнат на следващия ден. Не беше трудно да предвиди какво щеше да последва по-късно. Щом се завърнеше в имението си, Трагмор щеше да пребие дъщеря си до загуба на съзнание.
Още щом Дафни му беше обяснила коя е причината маркизът да я удари, младият мъж бе разбрал, че Трагмор все още не беше свършил. Познаваше го добре, беше го наблюдавал как действа в продължение на години. Ако кучият син можеше да се ядоса толкова, че да удари дъщеря си на публично място с риск да предизвика скандал, не смееше да помисли какво би сторил, след като я отведе в затвора на дома им.
По дяволите! Пиърс стовари юмрука си върху кадифената възглавничка. Как да възпре бруталността на Трагмор, без да изложи на по-нататъшен риск Дафни? Ако се противопоставеше открито на маркиза, мръсникът щеше да си го върне, но не на Пиърс, който го превъзхождаше както по размери, така и по сила, а на дъщеря си. И както бе отбелязала Дафни, законът беше на страната на баща й. Единственият начин да се отърве от жестокостта на Трагмор, бе като напусне дома му.
А единственият начин да напусне бащиния си дом, бе като се омъжи.
Може би трябваше да й направи предложение снощи, когато гореше, изпълнена с нежност в обятията му, а тялото й бе започнало да се пробужда. Може би бе направил грешка, че изчака, за да й даде време.
Но същевременно беше прекалено рано. Тя едва се бе научила да му вярва, бе започнала да се освобождава от задръжките. Ако я уплашеше в началото, може би по-късно нямаше да има друга възможност да си възвърне доверието й. А той беше прекалено добър комарджия, за да поеме подобен глупав риск.
Освен това имаше още едно нещо.
Пиърс бе прекалено горд и искаше Дафни да пожелае да се омъжи за него по собствено желание, а не за да избяга от баща си.
Трябваше да я ухажва постепенно, нежно. И в същото време нямаше време за това, тъй като не знаеше как по друг начин би могъл да я спаси от агресивността на маркиза. Освен това Трагмор не би го допуснал като претендент за ръката на Дафни. Можеше да бъде принуден, разбира се. Но това отново оставяше Дафни без свобода да избира, което той не можеше да допусне.
Как можеше да я защити? Каква хитрина да използва?
Първото плащане на Трагмор!
Младият мъж изправи гръбнак, като се чудеше как не се бе сетил досега за това. Беше предупредил, че ще се върне в края на седмицата, за да си вземе част от парите, които Трагмор му дължеше. Много добре, щеше да се появи там отново. Утре. И по време на посещението си щеше да стори невъзможното. Щеше да се види със своята любима насаме, да й спомене предпазливо за брак и да отвлече вниманието на баща й достатъчно, за да може, без да компрометира сигурността й, да спечели време и същевременно да осигури безопасността й.