— Нещо подобно — успя да изрече той и зарови пръсти в разрошените й светлокестеняви коси. — Само че аз знам къде води това. А ти — не.
Усмивката й бе изпълнена с мъдрост и женственост.
— Зная точно къде води това.
Въпреки мъчителното пулсиране в слабините, младият мъж не можа да не се усмихне на убедения й тон.
— Така ли? И къде води?
— Отговорът зависи от това, кого питаш. Мама би казала: „до изпълняване на съпружеските задължения на жената в леглото“. При дадените обстоятелства викарият би казал: „към греха“.
Пиърс се засмя.
— А какви са твоите думи?
Доверието в очите й бе най-силният афродизиак, който някога бе виждал.
— Това е първият случай, в който ме докосват с радост и нежност, а не с бруталност.
— Омъжи се за мен, Дафни.
Думите излязоха от устата му преди да разбере, че ги е казал, но дори да можеше, той никога не би пожелал да ги върне назад.
— Какво каза? — разшириха се като чаени чинийки очите й.
— Помолих те да се омъжиш за мен. — Пиърс нежно върна корсажа й на мястото му, като с това доказваше, че предложението му не е плод на страстта от преди малко.
— Да се омъжа за теб — повтори тихичко тя, като вкусваше всяка дума, докато я произнасяше. Само за миг по лицето й преминаха една след друга множество емоции: изненада, несигурност, замисленост, леко объркване, искрица надежда.
— Защо? — прошепна най-после тя.
— Поради много причини.
— Но дали са правилните? — Дафни се изправи с усилие, като в същото време изтупа с ръка листата от косата си. — Та откакто се познаваме няма и две седмици.
— Но се разпознахме един друг в мига, в който се видяхме — отвърна Пиърс. — Що се отнася до въпроса ти за правилността на моите основания, правилно ли е да желая да бъдеш в безопасност? Да те виждам усмихната? Да ти дам неща, които никога не би получила в Трагмор, да те спася от други, от които иначе не би могла да се отървеш?
— А какво ще ти дам аз в замяна?
Младият мъж се наведе към нея и започна да закопчава копчетата й.
— Себе си — рече дрезгаво той, като докосна устните й със своите. — Великолепния си дух, който тепърва трябва да освобождавам от много страхове.
Дъхът на Дафни секна.
— Само духът ми ли?
Пръстите му спряха да се движат и погалиха голите й рамене.
— Не, не само духът ти. Цялата теб. Твоят огън, твоята невинност, твоята страст.
От устните й се отрони глухо стенание.
— Не трябваше да питам.
— Защо?
— Защото мисълта ми се замъглява, когато говориш така.
— Не е нужно да мислиш. Трябва само да казваш „да“.
— Пиърс, баща ми…
— Да върви по дяволите баща ти.
Цялото й тяло се стегна.
— Бракът ни ще ускори ли това?
— Какво да ускори?
— Унищожаването на баща ми. — Младата жена се отдръпна леко назад и потърси погледа му. — Внезапното ти желание да се ожениш за мен има ли нещо общо с плановете ти във връзка с него?
Мускулчето на челюстта му отново потрепна.
— Желанието ми не е внезапно. Боря се с него от дни. Искам те, Дафни. Да бъдеш до мен. В живота ми. В леглото ми.
— Това не е отговор.
— Не, отговор е. Баща ти е обречен, това е абсолютно сигурно, независимо дали двамата с теб ще се оженим или не. Така че, моето предложение не е свързано с намерението ми да го унищожа. Но го направих малко по-рано, отколкото възнамерявах, тъй като съм отлично запознат от собствен опит с неговата жестокост, а това ме кара да бързам да те избавя от неприятното му присъствие. С маркиза се познаваме много години, повече, отколкото дори сам той си спомня. — Пиърс си пое рязко въздух, осъзнал, че е разкрил повече, отколкото възнамеряваше. — Бих предпочел да не разбуждам тези спомени, като споменавам за отдавнашното ни познанство. Ще ти разкажа всичко сам, когато съм готов. — Младият мъж замълча в очакване. Нямаше да се изненада, ако Дафни отхвърлеше предложението му и нямаше да може да я упрекне, ако го направеше. Искаше от нея да предаде баща си със своето мълчание, без да й дава обяснение защо постъпва така.
Бе подготвен за всякакъв вид реакция, освен онази, която получи.
— Благодаря — промърмори младата жена и погали здраво стиснатите му челюсти. Тази проста думичка и доверието в очите й го накараха да се смири така, както не можеше да го принуди нищо друго. А следващите й слова разбиха и последните му резерви на пух и прах. — Ти току-що ми поднесе най-ценния подарък — доказателството за твоето доверие. Няма да се преструвам, че разбирам на какво се базира молбата ти. Но със сърцето си чувствам, че мотивите ти са напълно основателни. Имаш думата ми, Пиърс. Ще запазя тайната ти. Баща ми ще чуе истината, каквато и да е тя, от твоята уста.