Очите на младата жена се изпълниха със сълзи на благодарност.
— Благодаря ти, мамо — прошепна тя.
Елизабет разтвори ръце.
— Толкова се гордея с теб, Дафни. Но се осмелявам да го кажа само когато сме сами. Наистина се гордея.
Младата жена се отпусна в обятията на майка си, задавена от вълнение.
— Всичко ще бъде добре, мамо — обеща тя. — Ще видиш.
Маркизата наруши настъпилото мълчание, като се изкашля.
— В първия миг, когато поиска да говориш с мен, помислих, че е нещо, свързано с мистър Торнт… херцог Маркам — поправи се тя.
Дафни се отдръпна смаяна.
— Ти знаеш?
— Какво да знам? Че той те привлича ли? Че между вас има нещо, може би по-голямо, отколкото подозирам? Загубих младостта си, Дафни, но не и интуицията. Все още съм жена и си спомням какво значи да бъдеш влюбен. — Очите й се замъглиха от далечен спомен за една вече несъществуваща жена и една любов, на която не й беше писано да просъществува.
Загледана в лицето на майка си, Дафни внезапно разбра и бе изумена, че досега не бе се досетила.
— По начина, по който го казваш… в живота ти е имало някой друг, нали, мамо? Преди татко?
Маркизата сведе поглед.
— Оттогава минаха толкова години, а и любовта ни си беше обречена от самото начало. Няма смисъл да възкръсваме миналото. Вместо това — обхвана тя с двете си ръце дланта на дъщеря си, — предпочитам да чуя нещо повече за вас с херцога.
— Не си ли шокирана?
— Защо да съм шокирана? Той е красив, очарователен и, както установих още на конните надбягвания, умен и пълен с ентусиазъм. Да не говорим, че не сваляше погледа си от теб.
— Мамо — облиза устните си Дафни. — Пиърс и татко…
— Са бизнес партньори — помогна й да довърши Елизабет. — Забелязах, че херцогът вече на няколко пъти идва в Трагмор, за да се среща с Харуик. Освен това видях, че излиза от къщата, но не и от имението. Предполагам, че е търсел теб.
— Да, точно така. Мамо — направи нов опит младата жена, — знам, че баща ми има вземане-даване с Пиърс. Но това не означава, че ще го приеме като мой ухажор.
Маркизата кимна примирено.
— Не претендирам, че мнението ми във връзка с класовите различия съвпада с това на баща ти. Този случай обаче е по-особен. Вярно, миналата седмица твоят Пиърс нямаше нищо общо с аристокрацията. Но сега положението се промени. Той е херцог. И дори Харуик не би имал какво да възрази по повод връзката ти с джентълмен, намиращ се толкова високо в обществената йерархия.
Дафни прехапа език, като изгаряше от желание да може да сподели истината, да каже, че майка й се лъже, че враждата между баща й и Пиърс беше много по-дълбока, от различията в общественото положение.
— Харесваш го много, нали? — настоя меко Елизабет.
— Говориш като мистър Чеймбърс.
Лека усмивка.
— Така ли?
— Да. Той ми зададе същия въпрос.
— И какъв беше твоят отговор?
— Отговорът ми бе, да, Пиърс ми харесва. И толкова много, че направо се задъхвам. Кара ме да се чувствам в безопасност, защитена и, нещо наистина изключително, ценена. Не знам как по друг начин да го изразя.
— Обясни го чудесно. А сега ми кажи какво мислиш да правиш с тези твои прекрасни чувства.
Младата жена си пое дълбоко въздух.
— Пиърс ми предложи да се оженим, мамо.
По бузите на Елизабет се плъзнаха две сълзи и тя нетърпеливо ги избърса.
— Не обръщай внимание на глупавите ми майчини сълзи. Много се вълнувам за теб, мила. И се радвам, истински.
— Не мисля, че татко ще сподели радостта ти — предупреди я Дафни, като избираше предпазливо всяка своя дума. — Пиърс може да е херцог, но е израснал на улицата, а баща ми надали е предвиждал за мен съпруг с такова минало.
— Предложението ти е направено от херцога, не от баща ти — изненада я с отговора си маркизата. — Твоите чувства… и на Пиърс, са единственото, което е от значение в случая. Не позволявай нищо да ви раздели.
Младата жена изгледа въпросително майка си, учудена от необичайно страстния за нея тон, като се питаше, дали реакцията й не се дължеше на онази обречена любов. С усилие на волята се сдържа да не пита нищо повече, тъй като чувстваше, че майка й още не беше готова да сподели тази част от живота си.
— Още не съм отговорила на Пиърс.
— Защо?
— Всичко стана така бързо. Трябваше ми време, за да помисля.
Елизабет погали дъщеря си по косата.
— Дафни, послушай сърцето си. В противен случай ще съжаляваш до края на живота си. Повярвай ми, говоря ти от собствен опит. — Онова особено изражение се появи отново и след малко изчезна. — Така, кога ще дойде херцогът, за да получи отговора си?