— Днес.
Маркизата пъхна брошката в ръката на дъщеря си.
— Тогава предлагам да побързаш и да привършиш по-бързо с това отблъскващо украшение. Дай парите на викария и тичай обратно насам, за да посрещнеш Пиърс.
Младата жена целуна майка си по бузата.
— Благодаря ти, мамо. Благодаря за всичко.
— Още е много рано, Ваше Височество. И, повтарям, не мога да ви помогна.
Икономът на Трагмор говореше високомерно и с явно неодобрение, като препречваше пътя му към къщата.
— Уточних вече три пъти, че лорд Трагмор е в Лондон.
— А аз уточних три пъти, че в такъв случай настоявам да се видя с лейди Дафни. — Пиърс започваше да губи търпение. Едва бе имал време да се изкъпе и преоблече, преди да се спусне към Трагмор. Не беше в настроение да спори с този вироглав слуга, който очевидно бе решил на всяка цена да му попречи да се види с Дафни.
— Изглежда лейди Дафни също е излязла.
— Излязла ли? — едва не се задави младият мъж. — Толкова рано?
— Не мога да кажа нищо повече, Ваше Височество.
— Мога ли да помогна с нещо — долетя откъм вестибюла колебливият глас на Елизабет. — Аз ще говоря с херцога.
Икономът се сепна, а след това се извъртя, за да погледне към маркизата.
— Добре, мадам — поклони се той. Погледна надменно за последен път към Пиърс и се оттегли.
— Добро утро, Ваше Височество — усмихна се Елизабет, докато се приближаваше.
— Лейди Трагмор, благодаря ви, че ме приехте. Извинете, че пристигам в такъв ранен час. Надявам се, че не съм прекъснал съня ви.
— Ни най-малко. Както виждате, вече съм на крак и съм облечена. — Маркизата застана на входа. — Простете, че не ви каня вътре. Честно казано, просто съм голяма страхливка.
— Разбирам. — Младият мъж кимна сериозно, обхванат отново от съжаление за тази мила, пречупена жена, която бе принудена да изтърпява какво ли не. — Предполагам, че маркизът не е тук?
— Не, в противен случай не бих поела такъв риск. Трябва да се прибере най-рано привечер.
— Разбирам.
— Но вие не сте тук заради Харуик, нали? Дошъл сте за Дафни.
Пиърс трепна и се вгледа внимателно в лицето на своята домакиня. Какво й беше казала Дафни?
— Тя каза, че ви очаква днес — рече маркизата, сякаш бе прочела мислите му. — Но не мислех, че ви очаква толкова рано. Иначе щеше да си остане вкъщи, за да ви посрещне.
— Значи наистина е излязла?
— Да. Замина от Трагмор преди около час.
— Преди зазоряване? Защо?
Елизабет бе забила поглед в земята и изучаваше сложните шарки по мраморния под.
— Не знам дали имам право да обсъждам действията на Дафни с вас, сър. Мога да ви уверя само, че намеренията й са сериозни.
— Тя е добре, нали?
При тези думи маркизата повдигна глава.
— Да. — Очите им се срещнаха. — Жива и здрава. Ще можете сам да се убедите по-късно днес.
— Да, така е — кимна младият мъж, убеден, че майката на Дафни казва истината. — Бихте ли й предали нещо от мое име? Кажете й, че ще се върна, за да пия чай с вас и да получа отговора й.
— Добре.
— И още едно нещо.
— Да?
— Ако съпругът ви се върне, кажете му за предстоящото ми посещение. Искам да ме чака.
За момент изражението на Елизабет се помрачи от страх.
— Ще се постарая Харуик да научи за визитата ви, Ваше Височество. — Тя се огледа нервно назад във вестибюла. — А сега аз искам да ви кажа нещо. — Тя се наклони към Пиърс. — Осигурете безопасността на Дафни — прошепна тя. — И я направете щастлива. Моля ви.
За миг двамата се почувстваха свързани от една и съща цел.
— Така и ще сторя, мадам — отговори тържествено младият мъж. — Имате думата ми.
Наближаваше дванайсет по обяд и в „Ковънт Гардън“ кипеше оживление.
Дафни пристъпи от крак на крак, като се намръщи от болка и се питаше къде да открие бижутера, който ще плати най-високата цена за брошката на майка й. През изминалите няколко часа след пристигането си в Лондон, тя се бе движила предпазливо из улиците, като се свиваше всеки път, когато някой й заприличваше дори и най-слабо на баща й. Беше поела огромен риск и знаеше това. Но високата цена, която възнамеряваше да получи за брошката, не можеше да бъде открита в малкото им село. Беше се обадила на викария и използвала единствения довод, който, знаеше добре това, можеше да има успех — децата и нуждата им от тези пари. Мърморейки под носа си страстни молитви за нейната сигурност, мистър Чеймбърс бе намерил карета и сега Дафни скиташе по лондонските улици.