Дафни повдигна ресниците си и младият мъж бе смаян от сълзите, които блестяха в очите й.
— Да. — Тя постави ръката си на челюстта му и цялото му напрежение като че се изтече по пръстите й. — Не си искал да ми кажеш, защото си се страхувал да не ме загубиш. И въпреки това ми го каза — и то преди консумирането на нашата връзка — макар да си тръпнел от притеснение как ще реагирам. — На устните й се появи трепетна усмивка. — Поел си този риск не в твоя полза — нещо немислимо за един добър комарджия. И защо? Заради чувствата ти към мен. Любов и уважение. Никой досега не ме дарявал с такъв ценен подарък. Благодаря ти, Пиърс.
От гърдите му се изтръгна стенание.
— Дафни. — Притисна я към себе си, заровил устни в косите й. — Господи, колко си ми нужна.
— Ти също си ми нужен — прошепна едновременно срамежливо и страстно младата жена. — Само ми кажи какво да правя.
Цялото му тяло се стегна, докато се бореше със следващото си предложение.
— Снежно пламъче. Това, което трябва да се случи между нас… винаги има начин да променим нещо.
Тя се отдръпна леко и го погледна озадачена.
— Какво означава това?
— Ти си рядка и безценна скъпоценност, към която са се отнасяли извънредно жестоко и едва сега ще има възможност да разбере какво значи да бъде обичана и ценена. Ако имаш нужда от време, има начини…
— Да не би да искаш да кажеш, че не възнамеряваш да ме любиш тази нощ?
Пиърс трепна.
— Дали искам да кажа… Не. Не, определено не искам да кажа нищо такова. — Неспокойният му поглед я обгърна от глава до пети, а чертите на лицето му се изостриха от желание. — Страхувам се, че подобна благородна постъпка не е по силите ми.
— Какво тогава имаше предвид?
— Имах предвид, че за мен ти си много повече от съд за семето ми. Ако не се чувстваш готова да имаш дете, има начини да го избегнем.
Дафни наклони въпросително глава.
— Как?
— Мога да внимавам, за да не изпусна спермата си в теб.
— Как така? — Младата жена изглеждаше по-скоро озадачена, отколкото смутена. — Това няма ли да намали удоволствието ти?
— Ще го преживея. Правя го от години.
— Не мога да разбера.
Той се усмихна горчиво.
— Аз съм копеле, Дафни. Израснах на улицата, без да знам нито кой е баща ми, нито кога ще мога да ям отново. Заклех се пред себе си никога да не причиня подобно нещо на друго човешко същество.
— И няма да го причиниш — отвърна нежно Дафни. — Ние сме законно женени. Ако сега зачена, нашето дете няма да бъде копеле.
— Причината за въздържанието ми е различна в нашия случай, но не и по-малко важна. Ако, и когато имаме дете, искам решението да бъде взето и от двамата, а не само от мен, и още по-малко от завещанието на покойния ми родител.
— Разбирам — кимна младата жена и започна да разкопчава горното копче на ризата му. — Е, в такъв случай, ако този разговор най-после е приключил, — тя се бореше със следващото копче, като се усмихваше неустоимо на съпруга си, — струва ми се, че говорихме предостатъчно през първата си брачна нощ. — Тя прокара пръсти под ризата, за да усети топлината на кожата му. — А сега, ако обичаш, ще ме любиш ли?
Невинният въпрос и колебливото й докосване изпълниха с истински огън слабините му и унищожиха и последните останки от иначе желязната му самодисциплина.
— Боже! — Сля устните си с нейните и потъна в сладостта, която му предлагаше устата й с нетърпението на удавник. Разкопча последните копчета, а после хвана ръката й, постави я върху твърдите си, покрити с косъмчета гърди и я поведе по тях с галещо движение. — Желая те толкова много, че всеки момент ще се пръсна.
— Покажи ми как да ти доставям удоволствие — промълви тя, докато галеше леко като с перо горещата му кожа.
Това вече беше прекалено силно.
— По-късно. — Пиърс я вдигна на ръце и пресече стаята само с няколко големи крачки. — Много по-късно. А сега няма да издържа дори да отидем до леглото.
Спря пред дивана и се наведе да вземе брокатените възглавници, които нареди една по една върху пода. После постави Дафни върху това импровизирано ложе и легна да нея, като я покри с тялото си.
— Ще те любя, докато и двамата останем без дъх — обеща той, без да се отделя от устните й. Повдигна главата й и разпростря светлокестенявите й плитки като златно ветрило. Прокара пръстите си надолу по страничната извивка на шията и раменете, като поглъщаше всяко леко потрепване с диво задоволство, нещо така ново за него, както и треската, която го изгаряше. Устата му се отдели от нейната, за да започне да прави огнена диря надолу по шията и гърдите й. Мушна ръка под тялото й, без да спира да я целува, разкопча копчетата, докато най-накрая от съкровището, за което изгаряше, го делеше единствено долната й риза.