— Движи се с мен — произнесе дрезгаво той и повдигна краката й около кръста си. — Боже, Дафни, не мога да спра.
Увлечена от страстта на съпруга си, от неговата сила, младата жена се надигна, за да се срещне с него, като се притисна силно. С всяко следващо движение го придърпваше все по-дълбоко в себе си и скоро изпита силно физическо удоволствие, от което й се стори, че ще умре.
— Да — изръмжа в ухото й Пиърс, сграбчи я за хълбоците и я притисна здраво към тялото си, докато тя не извика името му. — Точно така. Пак! Да, така! Ах, Боже, Дафни!
В главата му избухна някакво червено сияние, което разруши всички защитни стени, с които се бе обградил и го лиши от всякакво подобие на самоконтрол. Изгарящ от желание, той проникваше дълбоко в съпругата си, мълвейки името й, докато водеше и двамата все по-близо и по-близо към кулминацията.
— Пиърс! — Младата жена заби нокти в гърба му, обзета от непознато усещане, което се надигаше в нея и като че ли заплашваше да я разкъса. — Аз…
— Да. — Усетил напрежението, обхванало тялото на Дафни и стягането й около него, Пиърс разбра много по-добре от самата нея, че се намираше съвсем близо до бясната вихрушка, към която се бяха устремили. Издигна се по-високо и умишлено се отмести леко, така че при следващия тласък да се докосне до нея и отвън, и отвътре. Без да отделя поглед от трескавото й изражение, той проникна рязко в нея, като я разпъна силно и същевременно се потърка в най-чувствителното й място.
Целият свят избухна.
Младата жена извика и тялото й се разтърси от серия спазми, които я изпълниха с еуфорични усещания, прекалено остри, за да ги понесе. И които стиснаха Пиърс с огнени пръсти, прекалено убийствени, за да издържи.
Немислимо беше да се отдръпне.
С диво ръмжене младият мъж проникна дълбоко в нея с усещането, че ще се пръсне, а семето му премина от неговото в нейното тяло като бурен поток. Притисна Дафни към себе си и й се отдаде напълно, отвръщайки на всяка нейна контракция с огън, изливайки цялата си душа в утробата й.
След това настъпи тишина. Единственият звук в стаята беше учестеното им дишане.
Пиърс дойде на себе си пръв.
— По дяволите — промърмори задъхано той, смаян от безпрецедентната си пълна загуба на контрол. С малкото сила, която му бе останала, надигна глава: — Снежно пламъче, добре ли си?
Дафни се усмихна, затворила очи.
— Ти трябва да ми кажеш. Добра ли съм?
Обхвана го задоволство, непознато както силната страст, която изпитваше. Той се търкулна върху възглавниците, като увлече и младата жена със себе си.
— Не — прошепна Пиърс, като я полюляваше в обятията си. — Не си добра. Ти си великолепна.
— Връщам ти комплимента — зарови нос във врата му тя. — Точно както очаквах — истински рай.
Чувството за вина бе изместено от нежност.
— Възнамерявах да се отделя от теб преди…
— Аз обаче не възнамерявах да те пусна — усмихна се, завряна плътно до влажната му кожа, тя. — Беше прекалено хубаво, за да го изживея сама. Исках да бъдеш с мен.
— Никога не съм губил контрол до такава степен — промърмори по-скоро на себе си той. — Дявол да го вземе, нямаше да мога да изляза от теб, дори да бяха опрели пистолет в главата ми.
— С мен можеш да губиш контрол, Пиърс — прошепна тя. — Знам, че никога преди не си поемал подобен риск. С мен обаче не рискуваш нищо. Аз никога не бих ти причинила мъка или болка.
Единствено стягането на мускулите му й даде да разбере, че я беше чул.
— Трябва да поспим — рече най-после той. — Утре ще отидем в Трагмор, за да вземем нещата ти.
Тя потръпна от страх.
— Ще отидем?
— Да, двамата.
— Но татко…
— Аз ще се разправям с него. — Той се присегна, взе сакото си и го използва като завивка. — Няма да те оставя тук, да бъдеш готова жертва за евентуалната му атака. В Трагмор поне ще бъда до теб, ако реши да напада. И, можеш да ми вярваш, Дафни — устата на младия мъж се разтегна в тънка усмивка, — маркизът няма да прекрачи определени граници, щом съм там.
— Той се страхува много от теб.
— Би трябвало. Аз го притежавам.
Дафни премигна учудено.
— Какво означава това?
— Това означава, че полиците му с просрочено плащане надминават доста богатствата му. Т.е., всичко, което притежава, принадлежи на оня, който ги е откупил. А този някой съм аз. — Усмивката на Пиърс не достигна до очите му. — Това означава, че аз съм паякът, а той — мухата.
— Разбира се — кимна младата жена и лицето й се озари от разбиране. — Това обяснява всичко: паричните затруднения на баща ми, грубостта му с прислугата и изключителния страх и омраза, които изпитва към теб. Възнамеряваш ли да го разориш? — Тя сякаш изпитваше по-голямо любопитство, отколкото тревога.