— Това би ли те разстроило.
— Зависи как го направиш. И защо.
— Предостатъчна причина би бил дори само начинът, по който го видях днес да се отнася към теб.
На лицето й отново се появи смаяното изражение от преди малко.
— Не съм си и представяла, че бих могла да се чувствам така сигурна и спокойна, или пък че някой би бил толкова загрижен за мен, че да ми осигури това.
Младият мъж прокара пръсти в косите й и я целуна нежно.
— Както ти казах, Снежно пламъче, никой повече няма да ти причини болка. — Извърна поглед, като се опитваше да не се засмее. — Звучи комично в моята уста, нали? Като се има предвид, че само преди десет минути точно аз ти причиних болка.
— Не, не си ми причинил болка. Ти предизвика в мен прекалено хубави усещания, за да мога да ги опиша. Тази мигновена болка бе прекалено ниска цена за великолепните изживявания, към които беше прелюдия.
Лицето на Пиърс отново се озари от нежност.
— Следващия път ще удължа удоволствието ти, така че ще ти бъде още по-хубаво, обещавам.
— Не би могло да бъде по-хубаво от това, което вече изживях. — Тя обви ръце около врата му. — Но, като заговорихме за обещания, си припомних обета ти да ме научиш как да ти доставям удоволствие. И освен това стана въпрос, че си ще ме любиш, докато и двамата останем без дъх. — Усмивката й беше наистина ослепителна. — Е, доколкото виждам, май и двамата си дишаме, а?
Младият мъж я придърпа върху себе си, като едновременно ръмжеше и се смееше, и покри устата, която го предизвикваше, със своята.
— Не за дълго, Снежно пламъче. Не за дълго.
15
Дафни спеше като доволно дете, сгушена в прегръдките на съпруга си.
Пиърс галеше косите й, загледан замислено в тавана.
Днешният ден бе изключителен, поредица от събития, експлодирали едно след друго, без да му дадат възможност и време за преценка.
Беше започнал деня с твърдото намерение да направи Дафни своя годеница. Вместо това я бе направил своя съпруга.
Последвалите събития му бяха донесли истинско облекчение. Беше я измъкнал от отровните лапи на Трагмор и бе поел напълно законно отговорността за нейната защита и безопасност. Бе направил нужното, за да я има и телом, и духом, до края на живота си.
Проблемът беше там, че, тъй като се бяха оженили прекалено бързо, а не както бе предвиждал, той не се бе подготвил в някои особено важни области. Например, как щеше да отговаря на въпросите на Дафни, свързани с плановете му за баща й? Каква част щеше да сподели от ролята, която бе изиграл Трагмор в миналото му?
И, последен, но най-важен, бе въпросът за двойствения му живот. Как щеше да съчетае среднощната дейност на Бандита на тенекиената чаша с брака си с една много умна и любопитна млада жена?
Пиърс се усмихна, сетил се за героичните представи на съпругата си, свързани с Бандита. Несъмнено тя щеше да се почувства поласкана, че е омъжена за маскирания мародер на богатите, че двамата мъже, които я бяха привлекли, бяха всъщност един и същ човек. Не, той беше абсолютно сигурен, че няма защо да се опасява от неодобрението на Дафни, ако откриеше истината. Нито пък от нелоялност от нейна страна. Тя щеше да запази безусловно и гордо тайната му и да го аплодира всеки път, когато Бандитът предприемеше поредната си среднощна разходка.
Въпреки това не можеше — и нямаше — да сподели това с нея. Той по-добре от всеки друг знаеше риска, който поема всеки път, когато влизаше с взлом в дома на някой аристократ. Този риск обаче си заслужаваше да бъде поет, разсъждаваше той с абсолютното безстрашие, придобито в резултат на факта, че беше живял в ада и въпреки това бе оцелял. Но беше съвсем различно той да предизвиква закона и опасностите и някой ден неминуемо да загуби. И съвсем друго — Дафни. Не и Дафни.
Макар невинната му съпруга да се бе показала доста изобретателна за една непрофесионалистка, размишляваше Пиърс. Потисна смеха си при спомена за сцената в магазина на Томпсън. Беше успяла да открие точно бижутера, който й бе нужен — с донякъде съмнителна репутация, но плащащ добре. А след това решително бе държала да получи действителната цена за своята брошка.
И всичко това, за да може да нахрани енорийските деца.
Усмивката на младия мъж изчезна и почувства, че се задушава от силните си емоции. Преди да срещне Дафни никога не бе виждал подобна себеотрицателност, не бе предполагал, че е възможно да съществува. Но тя съществуваше. И той държеше доказателството в обятията си.
Боже, чувствата, които изпитваше, бяха много по-силни от това, което бе очаквал, мислеше си Пиърс, докато гледаше спящата си съпруга. Беше прозрял цялото духовно богатство и страстта, които се криеха в нея още в мига, в който я беше видял, но не бе предполагал колко силно щяха да го засегнат те, особено в леглото.