Легло ли? Ама че смешно! Та те така и не бяха успели да стигнат по-далеч от дневната.
Беше я любил от свечеряване до зори, потапяйки се в неизтощимата страст, която ги понасяше само като се докоснеха, беше му принадлежала отново и отново, докато изтощението не ги бе принудило да заспят. Дори и при това положение само след час нейният допир и ухание го бяха събудили. Тялото му бе възбудено до болка още преди да бе отворил очи.
Всичко това беше дяволски объркващо.
И в най-дивите си мечти Пиърс не си бе представял нито зашеметяващия начин, по който се бяха любили, нито пък, че ще загуби до такава степен контрол над себе си. И при това, припомни си мрачно той, така и не бе възвърнал въпросния контрол през всичките бурни часове, които бяха прекарали заедно. Всъщност се бе отказал напълно да излиза от нея в последния момент. Да се изпразва в Дафни за него бе едновременно празник и непреодолим импулс, така естествен и нужен, както и самото дишане.
Зарови устни в косите й, загледан в розовеещото небе. След малко трябваше да я събуди. Имаха да вършат твърде много неща днес: да се преместят в Маркам, да осигури сигурно местожителство за майката на Дафни, да се срещне с Трагмор и да установи такива правила, които копелето не би нарушило.
Определянето на тези правила и решението каква част от миналото си да разкаже на съпругата си бяха най-големите му проблеми в момента.
Проблеми, които трябваше да разреши възможно най-бързо.
Дафни се протегна и смръщи чело, учудена от грапавостта на завивката си. Размърда се, търсейки по-меко местенце и внезапно отвори широко очи, смутена от болката в мускулите си.
Спомените нахлуха в съзнанието й като фойерверки.
Младата жена се надигна на лакът, отметна назад косите си и огледа стаята сънено и неориентирано, търсейки Пиърс.
Откри го на три метра от себе си, облечен само с панталон, загледан през прозореца.
— Пиърс?
Той се обърна и очите му се изпълниха с нежност.
— Добро утро, Снежно пламъче. Точно се готвех да те събуждам.
— Откога си станал? — попита Дафни и опита да се увие в сакото му.
— Преди малко. — Младият мъж се приближи и й подаде ризата си. — Мисля, че това ще ти бъде по-удобно.
— Благодаря. — Дафни навлече дрехата, изправи се и застана зад съпруга си, докато се закопчаваше. — Добре ли си?
Едното ъгълче на устните му се повдигна и той погали разрошената й коса.
— Мисля, че аз трябва да ти задам този въпрос.
Младата жена се изчерви.
— Чувствам се прекрасно. Като се изключи лекото смъдене, съм в чудесна форма. — Усмихна се свенливо. — Дори повече от това.
— Радвам се. — Обхвана лицето й в дланите си и я целуна нежно. — Макар да се страхувам, че първата ни брачна нощ бе толкова нетрадиционна, колкото и нашата венчавка. Извинявам се. Най-малкото, което можех да сторя, бе да те отнеса до леглото си.
— Предпочитам нашето импровизирано легло… и нетърпението, което ни попречи да стигнем по-нататък — призна младата жена.
Очите на съпруга й потъмняха.
— Желая те отново. Всъщност, още от мига, в който отворих очи.
— Тогава защо…?
— Ти се нуждаеше от почивка. Тази нощ взех от бедното ти тяло повече, отколкото можеше да издържи.
— Не се оплаквам. Нито пък тялото ми има нещо против.
Младият мъж се засмя и я погали по бузите.
— Ще има и други нощи, Снежно пламъче. Безчет. Обещавам ти.
— Но днес трябва да погледнем действителността в лицето — завърши Дафни и стана незабавно сериозна, осъзнала истинския смисъл на думите, които бе произнесла вместо съпруга си.
— Да — съгласи се тържествено той. — Днес трябва да погледнем действителността в лицето.
— Пиърс — пое си дълбоко въздух тя, решила да не отлага този разговор, — трябва да обсъдим доста неща. Първо, опасявам се от нашето посещение в Трагмор. Баща ми е страшно ядосан. Страхувам се от това, което би могъл да направи.
— Заклех ти се, че той няма никога повече да ти стори нищо.
— Нямах предвид себе си. Не съм единствената, която е наранил.
— Ще осигуря безопасността и на майка ти.
— Не говорех и за майка си. Става дума за теб. — Усети, че съпругът й се стегна цял, но въпреки това продължи. — Какво е сторил на теб, Пиърс? Защо го мразиш толкова?
— Темата е много сложна, Дафни, при това никога досега не съм я обсъждал. Честно казано, не съм и сигурен, че бих могъл.