Пиърс бавно се обърна към нея и я погледна как страда заедно с него при спомена за отминалия кошмар.
— Съжалявам, Снежно пламъче — рече прегракнало той и я приюти в обятията си. — Не трябваше да ти разказвам всички тези ужасни неща.
— Горда съм, тъй като ми имаш достатъчно доверие, за да споделяш с мен. — Младата жена се отдръпна леко, за да го погледне в очите. — Разкажи ми за майка си.
— Майка ми. — Погледът му беше изпълнен с тъга и примирение. — Беше красива… или поне на мен така ми се е струвало. — Повдигна рамене. — Това е без значение. След годините, прекарани в приюта, хубостта й повехна, здравето й се влоши и аз я изгубих.
— В приюта ли те е родила?
— Да. Била сервитьорка в някаква лондонска кръчма. Там и срещнала Маркам. Очевидно връзката им е била бурна, но, поне от негова гледна точка — временна. Нали разбираш, херцогът си имал истинска, благоприлична и законна херцогиня у дома. Чудно как забравил този факт, когато легнал с майка ми. А след това безчувствено я изгонил, щом разбрал, че носи неговото дете.
— Нищо ли не й дал?
— Първоначално — нищо. Ако се съди по писмото, което оставил на адвоката, след няколко месеца размислил и отишъл в кръчмата, за да види как е майка ми. Но било късно — нея отдавна я нямало. Собственикът на кръчмата я уволнил веднага, щом разбрал, че е бременна.
— Баща ти отказал ли се да я търси повече? — попита тихо Дафни.
— Изглежда не. Разбрах, че наел детективи, които ни открили с майка ми в приюта в Лестър и че възнамерявал да се откаже от бляскавия си живот и да ни вземе при себе си. — Младият мъж се изсмя сухо. — Това обаче не било писано да стане. Съпругата на херцога избрала точно този момент, за да направи онова, което не успявала да стори от години. Заченала детето му. Излишно е да казвам, че един законен наследник има предимство пред незаконния. Така херцогът си останал в Маркам, а ние — в ада. Майка ми издържа колкото можа. Но тя не беше особено силна. Умря, когато бях на седем години.
— Бил си толкова малък. Колко нещастен трябва да си бил!
— Тя единствена ми даваше някаква сигурност в живота. Не познавах баща си и го мразех за това, което бе сторил. Когато умря мама, за пръв път се почувствах напълно изоставен.
Дафни инстинктивно прокара пръсти по гръбнака му.
— Баща ти е платил скъпо за егоизма си. — Очите й се замъглиха от вълнение. — Той така и не е изпитал щастието да те познава.
— Очевидно не е гледал на това като на голяма загуба.
— Не можеш да бъдеш сигурен в това — възпротиви се тя.
— Така ли? Ако наистина е страдал чак толкова, защо не е пратил по дяволите протокола и не ме е признал? Не, Дафни. Не мисля, че отсъствието ми от живота на Маркам се е превърнало в агония за него.
— Но не е бил щастлив. Още повече, че доколкото знам, не е изгубил само теб. Другият му син се преби, падайки от коня си, в следствие на което херцогът се затвори и заживя в изгнание.
— Предполагам, че Трагмор ти го е казал.
— Да — кимна младата жена. — Мисля, че двамата с покойния херцог бяха доста близки.
Още едно сухо изсмиване.
— Много близки. — Пръстите му се впиха в косите й, като не откъсваше поглед от очите й. — За да събира своя дял от даренията, Трагмор посещаваше често Барингс. Подслушвах всичките им срещи.
— Разбирам — премигна от рязката смяна на темата Дафни. — Предполагам, че баща ми не е открил присъствието ти?
— Не — поклати глава съпругът й. — И досега няма представа, че съм бил свидетел на незаконните му деяния, нито че съм ги наблюдавал и двамата с неговия компаньон всеки път, когато идваха.
— Неговият компаньон ли?
— Трагмор не посещаваше сам приюта. Придружаваше го не кой да е, а самият херцог Маркам.
Дъхът на Дафни секна.
— Херцогът участвал ли е в замислите на баща ми?
— И да, и не.
— Какво означава това? Приемал ли е пари от Барингс или не?
— Никога, поне пред мен. А дали е вземал своя дял, когато е останел насаме с Трагмор, това вече не знам. Всъщност той се държеше резервирано и сдържано по време на срещите им и имаше по-скоро неспокоен, отколкото алчен вид. Присъствието му в приюта винаги ми се струваше много странно. В мига, в който привършеха разговора си, той започваше да се разхожда насам-натам, без да говори с никого и просто гледаше. Едва сега разбрах с каква цел.
По погледа на Дафни разбра, че тя също бе осъзнала истината.
— За да те види.
— Очевидно. Това е бил трогателният начин, по който наглеждал незаконния си син. Бил известен за смъртта на майка ми и това вероятно го е разстроило. Но не дотолкова, че да компрометира законния си наследник, като ме признае. Само колкото от време на време да посещава приюта, за да разбере дали съм жив.