— Той е бил слаб, Пиърс. Но очевидно те е обичал по свой начин.
— Обичал ли? — погледна я невярващо младият мъж. — Ако обичаше, нямаше да отритне майка ми, когато му казала, че носи детето му. Нито пък щеше да позволи да водим подобно ужасно съществуване. Не, Дафни, той не ни обичаше.
Съпругата му отвори уста, за да оспори мнението му, но след това реши, че е по-добре да не го прави. По-късно, когато бъдеше готов за това, тя щеше да се изправи лице в лице с неговата болка и, дай Боже, щеше да му помогне да намери душевен покой. Но инстинктът й я предупреди, че все още не беше дошло времето за това.
— Каза, че баща ми не те познавал по име. Това значи, че никога не е правил връзка между теб и посещенията на херцога в приюта.
— Тогава — не. Но сега вече, сигурен съм, започва да се досеща. Няма как да не го направи, подпомогнат от проучванията си за миналото ми и информацията, че родителят ми е Маркам.
— Питам се какво ли оправдание е дал херцогът на баща ми, когато го придружава при срещите му с директора?
— Предполагам, че Маркам се е преструвал на заинтересуван от получаването на финансова компенсация. Парите са единственият разбираем за баща ти мотив.
— Толкова съжалявам. — Гласът на Дафни секна, когато подпря чело на гърдите му. — Знам, че не нося отговорност за действията на баща си, но това не ми пречи да искам да ги поправя. Защото заради него тук на земята си познал ада.
— И възнамерявам да се погрижа сега той да заеме мястото ми там.
Младата жена вдигна брадичка. По ресниците й блестяха сълзи.
— Ще ми кажеш ли какви са плановете ти? — попита тихо тя, без да е сигурна дали Пиърс ще изпълни молбата й. — Защо прие титлата, която презираш и как това ще ти помогне да сразиш баща ми?
— Добре. — Твърдо решен да бъде максимално откровен със съпругата си, Пиърс започна да изяснява мотивите си, с надеждата, че тя нямаше да приеме всичко единствено като плод на омразата. — Приех титлата, тъй като тя ми осигурява две неща, които нямам като обикновен гражданин: голямо богатство и голяма власт. Ти си напълно права. Аз самият не давам и пукнат грош за тях. Но не трябва да мисля само за себе си. — И той развълнувано я сграбчи за раменете. — Дафни, всяка седмица от двете години като херцог Маркам ще получавам по десет хиляди лири. Ако изпълня двете условия на Маркам, след тези две години ще бъда свободен човек и ще притежавам имение, струващо повече от двайсет милиона лири. Имаш ли представа какво може да се купи с тези пари?
Тя го гледаше внимателно и започваше да разбира.
— Да, имам представа. Искаш да помагаш на приютите, нали?
Младият мъж кимна.
— Аз съвсем не съм беден. Но това, с което разполагам е само малка част от богатството на Маркам. Бих могъл да направя толкова много. Не само да давам дарения, а и да направя някои промени — по-добри хигиенни условия, по-качествена храна, не така претъпкани приюти. Възможностите са безкрайни. Плюс, че ще имам влияние върху онези, от които зависят тези неща, влияние, което могат да дадат само богатството и титлата.
— А баща ми? Къде е неговото място във всичко това?
Пиърс си пое дълбоко въздух.
— Както ти казах, притежавам абсолютно всички просрочени полици на баща ти. Той живее в постоянен страх от мига, в който ще поискам да ми ги изплати. Единствената му утеха беше, че дори да предизвиках банкрута му, предвид социалното ми положение, нямаше как да вляза в неговия кръг за избраници и да злословя по негов адрес. Сега не може да го крепи даже тази мисъл. За една нощ се превърнах в аристократ, уважаван от цялото висше общество. Мога да се разхождам в сградата на правителството, да посещавам големите партита — възможностите са неограничени. За Трагмор ще се превърна в досаден трън, от който няма отърване. Съмнявам се дори, че някога ще може да заспи спокойно. — Младият мъж стисна челюсти в очакване на отговора на Дафни.
А той беше всичко друго, но не и това, което бе очаквал.
Тя отвърна с присъщата си невероятна проницателност, като определено не беше шокирана.
— Прекрасно знам що за човек си, Пиърс, каквато и да е омразата ти. Ти изобщо не възнамеряваш да си получиш дължимото за тези полици. Желаеш банкрута на баща ми не повече, отколкото парите му.
— Права си. Точно така е. Но не защото съм чак толкова добър. Искам да видя Трагмор да се гърчи, да го направя толкова безпомощен, както се отнасяше той със своите жертви през всичките тези години.