— Да. А сега довърши онова, което започна да казваш. Искаш да го направиш безпомощен не само, за да имаш възможност да злорадстваш, а и за да не може никога повече да причини на друг човек това, което е направил с теб, с мен и с мама.
Пиърс мълчаливо размисли върху думите на съпругата си. А след това кимна.
— Не бих могъл да оспоря казаното от теб. Въпреки това, Трагмор никога няма да узнае, че не искам друго, освен да държа неговите полици в ръцете си. Нека да живее в постоянен страх, че всеки момент мога да изискам плащането им. Той е уязвим и уплашен, а аз се наслаждавам и на двете. Затова не ме описвай като герой, Дафни. Но при положение, че изнудването е единственото оръжие, с което може да бъде сразено едно безсърдечно копеле като баща ти, аз го използвам без чувство на вина или съжаление.
— Съгласна съм.
Младият мъж я изгледа.
— Съгласна ли си?
— Абсолютно. Баща ми трябва да бъде спрян. И заплахата срещу неговото богатство и социално положение е единственият начин да се направи това. — И Дафни подчерта заявлението си с тържествено поклащане на главата. — Така, а сега ми кажи с какво мога да помогна. Какво възнамеряваш да направиш днес, като отидем в Трагмор и как бих могла да ти бъда от полза?
По лицето на Пиърс се изписа смесица от гордост и облекчение и той завъртя глава учудено и невярващо.
— Ти си наистина една изключителна комбинация от противоречия, Снежно пламъче. Толкова деликатна и толкова силна.
— Огън и пламък, нали така беше казал? Неудържима страст и изключителен инстинкт.
— Точно така — засмя се той и нежно обхвана лицето й между дланите си. — Хайде да се облечем. В каретата ще ти обясня плана си. А след това ще можем да пуснем в употреба изключителните ти инстинкти.
Усмивката на Дафни беше едновременно сияеща и дяволита.
— Прекрасно! А след като се върнем, ще можем ли да направим същото с неудържимата ми страст?
Пиърс отстъпи крачка, поклони се официално и приближи пръстите на Дафни до устните си.
— За мен ще бъде удоволствие, Ваше Височество.
Тя протегна ръка и го погали по лицето.
— Не, Ваше Височество. Удоволствието ще бъде и за двама ни.
Едва когато младата му съпруга се запъти към захвърлената си върху един стол рокля, Пиърс внезапно осъзна две неща.
Току-що бе изиграл безупречно ролята си на херцог и бе направил първите колебливи стъпки към установяване на взаимно доверие помежду им.
Може би все пак имаше кой да отвърне на човешките молитви.
16
Дафни скочи от каретата и се спря, загледана в гората около бащиното си имение.
— Пиърс, като приключим с татко… — Тя се спря насред думите си, тъй като не беше сигурна дали съпругът й нямаше да се разсмее, като чуе молбата й.
— Ще претърсим гората, преди да се отправим към Маркам — довърши заради нея младият мъж, а на лицето му вместо насмешка прочете нежност. — Сигурен съм, че ще успееш да убедиш приятеля си… как му беше името, Ръсет ли, да дойде с нас. Площта на Маркам е три пъти по-голяма от тази на Трагмор, в резултат на което той ще има три пъти по-голям избор за строеж на лисичите си дупки.
— Благодаря. — Сияйната й усмивка припомни на съпруга й колко рядко беше получавала подаръци и колко лесно бе да я зарадва човек.
Мислеше да промени първото и да й доставя колкото се може по-често радост.
— Сигурна ли си, че искаш да направиш това? — попита тихо той. — Не е необходимо. Можеш да се качиш горе и да си приготвиш нещата, като оставиш баща си на мен.
— Сигурна съм. — Дафни прибра полите си и ги повдигна леко. — Приеми го като още една победа на неотдавна освободения ми дух. — И с тези думи тя се запъти към главния вход и почука.
Икономът пребледня, когато ги видя.
— Лейди Дафни. Не ме предупредиха, че мога да ви очаквам.
— Дойдох да взема нещата си. Но първо двамата с херцога искаме да се видим с баща ми.
— В-вашия баща? — По челото му избиха ситни капчици пот. — Той е… т.е., аз…
— Я виж, я виж — Трагмор се появи във вестибюла. Тъмните кръгове под очите му бяха единственият знак, че беше загубил съня си след вчерашните събития. — Това да не би да са своенравната ми дъщеря и набързо оженилият се за нея съпруг.
— Искаме да поговорим с теб, Трагмор — изкомандва Пиърс. — Насаме. Незабавно.
— Непременно. — В очите на маркиза проблесна неприязън. — Влезте в кабинета ми. — Освободи втрещения иконом с жест, после се завъртя и се запъти нататък. — И двамата знаете пътя.
Младият мъж хвана съпругата си за лакътя и я поведе към кабинета на маркиза, а после затвори вратата след себе си.
— Роклята ти не изглежда много добре, дъще. — Трагмор отвратен огледа от глава до пети Дафни. — А, забравих за уличното възпитание на съпруга ти. Сигурно иска от теб да изпълняваш съпружеските си задължения в каретата, като набързо вдига полите ти, а?