Дафни все още сияеше с новия си оптимизъм, когато, след половинчасови увещания, каретата им се отправи към Маркам.
— Твоят лисугер е изтощителен, Снежно пламъче — измърмори Пиърс, който се бе разположил срещу нея. — Вече си мислех, че никога няма да се съгласи да изостави своята територия.
— Малко е упорит — съгласи се младата жена, като галеше успокоително козината на Ръсет. — Да не говорим, че е голям скептик. Но вие и двамата притежавате тези качества.
— Да не би да ме сравняваш с една лисица?
— В известен смисъл — да. И двамата сте страшно независими и верни. — Тя се усмихна, наслаждавайки се на непознатото усещане на щастие. — Аз съм късметлийка.
Пиърс повдигна едното ъгълче на устата си.
— Няма да споря, тъй като аплодирам заключението ти.
Каретата зави по главния път и Дафни погледна за последен път към смаляващата се къща.
— От това, което успях да чуя, стигам до извода, че баща ми е приел условието да остави мама на мира.
Усмивката на младия мъж изчезна.
— Съмняваше ли се в това? Та аз му предложих възможно най-хубавите за него условия — да се наслаждава на парите си, без да чувства около врата си моята примка.
Дафни кимна.
— Знам. Така и предполагах, че ще приеме финансовата сигурност дори пред възможността да накаже вироглавата си съпруга. — Тя спря за момент и сведе глава. — Прекарала съм целия си живот в тази къща и не изпитах абсолютно нищо, като я напуснах, даже и най-слабо съжаление.
— Това учуди ли те?
— Не. Нито пък има някакво значение. След като успяхме да измъкнем и Ръсет, вече няма нищо, което да ме свързва с Трагмор. И не възнамерявам да се върна някога тук.
Чуло името си, лисичето повдигна глава от скута на своята приятелка и огледа вътрешността на каретата. Очевидно доволно от видяното, то подви опашка около тялото си, сви се още повече в гънките на роклята на своята господарка и заспа.
— Твоето лисиче май приема доста добре пренасянето — отбеляза сухо младият мъж. — Вярно, в началото беше доста неспокойно, но сега като че ли вече всичко е наред.
— Свикнало е с катаклизмите. Било е изоставено съвсем малко — вероятно веднага след раждането — и е трябвало да се оправя само.
— Двамата с Ръсет ни свързват доста общи неща.
— Да, така е — усмихна се тъжно Дафни. — И двамата сте оцелели, въпреки всичко. Ръсет ще се окопити за нула време, стига да съм край него.
— Доста общи неща — повтори дрезгаво Пиърс и протегна ръка, за да стисне дланта й.
Погледите им се срещнаха, пръстите се докоснаха и сърцето на младата жена спря да бие за миг, когато видя нескрития копнеж, който гореше в очите на съпруга й.
— Чудя се дали винаги ще се чувствам по този начин, когато ме погледнеш така — прошепна тя.
— Как „така“? — попита той, като целуваше пръстите й един по един, а дъхът му беше като гореща ласка за чувствителната й кожа.
— Както ме гледаш сега. Както ме гледаше снощи.
— А, снощи. — Пиърс стана от мястото си и се намести до нея, плъзна ръце от дланите й до раменете и я притисна към себе си. — Все още те чувствам, вкусвам и усещам виковете ти от удоволствие, когато потръпваше под мен. — Пръстите му погалиха косите й, а устните му се сляха с нейните. — Ах, Дафни, искам отново да вляза в теб.
Тя сграбчи реверите на сакото му и изохка тихичко. Думите му бяха възкресили цялата възбуда, цялото чудо на първата им брачна нощ. Разтвори уста и езиците им се преплетоха. Ако Ръсет не беше в скута й, щеше да се хвърли в обятията му и да се отдаде отново на тази магия още тук.
Пиърс почувства безпомощността й, още повече, че той изпитваше същото.
— Щом пристигнем в Маркам, ще те запозная с прислугата — поне с първата вълна от нея — прошепна, без да се отделя от устните й той. — А после ще поискам да ти приготвят гореща вана. Докато се къпеш, ще уредя последните предпазни мерки за майка ти — погали я по лицето той. — Предлагам да се концентрираш върху премахването на болката от мускулите си с помощта на топлата вода. Тъй като, Дафни — ухапа я лекичко по устната й, — възнамерявам тази нощ отново да подложа на изпитание всеки един от тези красиви мускули, както и някои други, които все още не съм изтощил. — Погълна с цялото си тяло лекото й потрепване. — Съгласна ли си?
— Д-да. Но, Пиърс?
— Хм?
— Мисля, че мускулите ми ще се възстановят доста преди да се е стъмнило.
— Пророчески думи, изпълнени с проницателност и страст. — Младият мъж прокара езика си по долната й устна. — Добре тогава. Да речем привечер, какво ще кажеш?
— Късно следобед би било много по-добре.