— Така ли? — От очите на младия мъж изскачаха живи искри. — Тогава да се заемем с този въпрос. — Наведе глава и започна да облизва капчиците вода от шията и от браздата между гърдите й. — Така по-добре ли е? — попита задъхано той, отдели ръцете й от ризата си, съблече я припряно и я захвърли на пода.
— Боже — затвори бавно очи Дафни. — И по-добре, и по-лошо.
— А! Още капчици вода. — Езикът му се завъртя около зърното й веднъж, втори път, след което обхвана с устни кадифеното връхче и го всмукна дълбоко в устата си.
— Ще умра — промълви тя.
— Но единствено от удоволствие.
— Пиърс!
— Харесва ми как звучи името ми, когато го произнасяш ти. — Той се придвижи нагоре, за да я целуне и обгърна жадно устата й със своята. — Имаш вкус на ухаещ дъжд. — Отпусна се отгоре й, като смаза чувствителните й гърди под твърдата стена на мускулестата си гръд. — Боже — изпъшка младият мъж, като се отъркваше в тялото й. — Прекрасна си като рая.
Дафни се изви безпомощно под него, като усещаше в слабините си пулсирането на възбудения му член, от който я делеше само платът на панталоните му.
— Хайде, Пиърс, моля те. Хайде. — И тя задърпа материята, която й пречеше.
Той се надигна на колене с изкривено от желание лице и горящ поглед. Младата жена затаи дъх в очакване да се върне при нея.
С пъргаво движение той вдигна краката й върху раменете си и я разтвори напълно, за да я притежава. Преди Дафни да успее да протестира, той наведе глава и езикът му проникна дълбоко във влажното, чувствително място между бедрата й.
Младата жена дочу заглушения си вик някъде отдалеч. След това целият свят изчезна за нея и тя престана да усеща друго освен устата на Пиърс, езика на Пиърс и екстаза, обзел сетивата й. Усещането беше непоносимо и тя започна да се бори да се освободи, като същевременно го молеше да не спира. Внезапно цялото й тяло се разтресе от конвулсии, след които тя се почувства безсилна и не съвсем на себе си. Неясно чу съпруга си да издава някакви нечленоразделни звуци. Усети как леглото хлътва от едната страна, когато той се изправи, за да се освободи от панталоните си.
— Дафни. — Гласът му прозвуча безкрайно нежно. Младата жена отвори очи, когато усети, че съпругът й отново ляга отгоре й. Той разтвори краката й, намести се между тях и замръзна на място за момент, подпрян на ръцете си. — Трябва да те имам.
Тя го посрещна всеотдайно, телом и духом. Протегна ръка да погали стегнатите мускули на раменете му, обви краката си около неговите и му даде единствения отговор, който той очакваше да чуе.
— Ти вече ме имаш, Пиърс. Завинаги.
Обезумял от страст, Пиърс проникна в нея с дълъг неумолим тласък, като обтегна чувствителната й, все още потръпваща от ласките му плът.
Дафни почти хълцаше от удоволствие, погълната напълно от новото усещане. Тя го посрещна, като надигна леко таза си и се разтвори, за да го поеме толкова дълбоко, колкото позволяваше тялото й.
Младият мъж замръзна на място, усетил съпротивлението на плътта й.
— Снежно пламъче. — Дишаше с усилие, а говоренето беше почти непосилна задача. — Да не би да ти причинявам болка?
Съпругата му поклати буйно глава и го обгърна още по-силно с ръце и крака.
— Не. Не спирай!
Пиърс се повдигна на ръцете си, отдръпна се бавно и потръпна, вперил поглед в лицето на любимата си.
— Господ да ми е на помощ. Не мисля, че бих могъл. — Още преди да довърши думите си, той вече отново проникваше в нея. Изохка на глас, когато мускулите й го обгърнаха здраво и сякаш го привлякоха по-дълбоко в нея. — Боже, ти ме лишаваш от последните останки на самоконтрола ми. — Бедрата му като че ли се движеха сами, независимо от неговата воля. Триенето на стегнатата й плът около възбудения му член беше повече, отколкото можеше да понесе. — Дафни, не мога да се движа по-бавно. Трябва да…
— Да — прошепна тя.
Хвана краката й под колената и ги повдигна, за да я разтвори още повече за бясното желание, което го изгаряше. — Ако ти причиня болка…
— Няма да ми причиниш. — Тя прокара пръсти през влажните коси на тила му. Не изпитваше никакъв страх от него, така както беше сигурна в нуждата им един от друг. — Обичам те, Пиърс.
Целият свят избухна при това признание.
Тласъците му станаха диви, неспирни, изискващи цялата страст, която Дафни можеше да му даде.
И тя му я даде докрай.
С всеотдайност, която не бе подозирала, че притежава, младата жена посрещаше тялото на съпруга си тласък след тласък, понесена от устрема му към получаване на крайното удовлетворение. Впи нокти в гърба му, като произнасяше името му при всяко движение надолу и стенейки го молеше за неща, които иначе щяха да я накарат да се изчерви.