— Дафни. — Всички мускули на тялото му се стегнаха и тялото му плувна в пот. Отметна назад глава, обхванат от усещания, които бяха прекалено силни, за да ги понесе и прекалено прекрасни, за да бъдат описани. — Вземи ме, Снежно пламъче — изръмжа той, като се притисна силно към слабините й. — Смеси огъня си с моя.
Думите му завършиха с изохкване и той потрепера веднъж, два пъти. Краката му се движеха конвулсивно, а пръстите му се впиха в нежната кожа от вътрешната страна на бедрата й.
Младата жена почувства първата вълна на топлата течност, която се изля в нея. Усещането беше толкова красиво, толкова неустоимо еротично, че тя получи оргазъм. Поглъщайки неговата кулминация, тя достигна до своята и контракциите на тялото й, което го обгръщаше, го накараха да потрепери отново.
Пиърс се отпусна отгоре й. Да усеща върху себе си тежестта на скъпия на сърцето й мъж бе не по-малко прекрасно от страстта, която бяха изживели миг преди това.
Изпълнена с радост и доволство, Дафни прокара пръсти по силния му гръб, като чувстваше как мускулите му се свиват под нежното докосване.
— Снежно пламъче — промълви най-после той, заровил лице в косите й. — Никога досега не…
— Знам. — Прокара разтворените си устни по рамото му и повтори признанието, което бе направила преди малко в разгара на страстта. — Обичам те, Пиърс!
По-скоро почувства, отколкото видя реакцията му — леко свиване на тялото му, притиснато към нейното.
— Боже, колко си ми нужна — произнесе едновременно невярващо и учудено той, като едва не се задави. — Направо ми прималява от страх, като си помисля колко се нуждая от теб.
— Знам, знам и двете — потърка буза в гърдите му тя. — Но, Пиърс?
Младият мъж вдигна глава и я погледна.
— Страховете ти ще изчезнат. Моята любов — не.
17
Пиърс се облегна на рамката на вратата към столовата, като се усмихваше нежно на красивата си съпруга. Подобна на лилава вихрушка, тя се спусна първо към бюфета, за да се убеди, че гарафата е пълна с бренди, после към масата, за да подреди отново сребърните прибори, след това пък към пердетата, за да допусне точно толкова от лунната светлина, колкото желаеше. От време на време грабваше подноса от ръцете на някой от минаващите слуги, като го укоряваше, че носи прекалено тежко или пък мъмреше мисис Гейтс, че претоварва с работа и себе си, и прислугата.
Значи това било да имаш дом.
Преизпълнен с доволство, Пиърс се опиваше от новото за него чувство да принадлежи и да притежава — нещо, от което бе лишен в продължение на трийсет години. Сега, едва шест седмици след сватбата си с Дафни, започваше действително да усеща, че празните места в сърцето му се запълват благодарение на това рядко чудо, което беше неговата съпруга.
Той беше дяволски щастлив комарджия.
Бавно влезе в трапезарията, приближи се зад гърба на Дафни и, без да се смущава, че не бяха сами, я прегърна през кръста.
— Изглади бръчките от красивото си челце. Всичко изглежда прекрасно.
Младата жена се стресна.
— Пиърс. Не те чух, като си се приближил.
Той целуна косите й.
— Очевидно. Беше прекалено погълната с организирането на големия банкет.
Тя се освободи от ръцете му, като мърмореше в знак на протест.
— Не бъди непочтителен. Това е първата ни официална вечеря.
Той се усмихна широко, изпълнен със снизхождение.
— Любима моя, очакваме само викария, а не тълпа непознати хора.
— Знам. — Дафни огледа тревожно стаята. — Все пак той е първият ни гост, откакто сме женени. Искам всичко да бъде безупречно.
Младият мъж се почувства странно трогнат от сантименталността, която се криеше зад притесненията на съпругата му.
— Така и ще бъде, Снежно пламъче. И как би могло да бъде другояче, при положение, че ти ще стоиш на масата?
Бе възнаграден с ослепителна усмивка.
— Ваше Височество? — появи се край лакътя на господарката си мисис Гейтс. — Извинявайте, че ви прекъснах, но, тъй като гостът ви трябва да пристигне всеки момент, бихте ли ми разрешили да започна да изпълнявам отново задълженията си? Почивах си, както настояхте, в продължение на четвърт час. Уверявам ви, чувствам се като нова. И искам да проверя дали готвачката се е справила с всичко.
— Разбира се — кимна бодро младата жена, като се питаше защо икономката изглеждаше толкова шашардисана от невинното предложение да си почине. — Но ме извикай, ако ти или готвачката имате нужда от помощ в кухнята.
Мисис Гейтс отвори и затвори уста няколко пъти.
— Да, Ваше Височество. — И тя се запъти навън не по-малко смаяна, отколкото, когато влезе.
Пиърс се разсмя от сърце.