— Тя ще бъде отлъчена от обществото, от всичките си познати.
— Възможно е. Мислиш ли, че това би била достатъчна причина, за да се откаже?
— Не — отвърна замислено свещеникът, очевидно потънал в спомените си. — Дълбоко в Елизабет се крие същото независимо и силно момиче, което познавах в младостта си.
— Съгласен съм. Аз сам забелязах следи от това момиче.
Погледите на двамата мъже се срещнаха.
Чеймбърс се изкашля.
— С какво бих могъл да помогна?
— Да поговориш с нея. Струва ми се и двамата знаем, че теб ще те послуша.
— Добре тогава, Пиърс. Ще се опитам.
— Готвачката се върти над първото блюдо, за да изпипа всичко до съвършенство — обяви Дафни, когато в този момент влезе в трапезарията. — Опитах го лично и мога да ви уверя, че е божествено. Тя обаче като че ли не е чак толкова уверена. В резултат на това целият персонал, и лакеите, и слугините, които сервират храната, се опитват да я убедят да остави творението си в опитните им ръце. Кой ще надделее, ще разберем всеки момент. — Внезапно младата жена спря да говори и погледът й пробягна от лицето на съпруга й към това на викария. — Какво обсъждахте така разгорещено?
— Теб — отвърна Пиърс и се изправи. — Викарият току-що ми припомни за големия ми късмет и за прекрасния ми вкус при избора на съпруга.
— И мнението на мъжа ти съвпадаше с моето — добави Чеймбърс.
Дафни се изчерви.
— И двамата сте пристрастни. Освен това, ако има някой късметлия, то това съм аз. Колко жени могат да се похвалят, че вечерят с двама толкова героични мъже едновременно. — Тя се усмихна на съпруга си, докато се настаняваше на масата. — Като говорим за героичност — обърна се към госта си тя, — Пиърс каза ли ти, че възнамерява да дари печалбата от последните си инвестиции — почти двайсет хиляди лири — на енорийското училище? А с тази сума можем да осигурим не само нов покрив, а и цяла нова постройка, по-здрава, по-топла, може би дори тухлена, плюс новите плочи и учебници — проблеснаха очите на младата жена. — Дори по-голяма заплата за мис Редмънд. Ами да, нашата унила учителка може най-после да не издържи и да се усмихне, дори и да се засмее.
— Не, не го е споменал. — По лицето на викария преминаха хиляди емоции. — Господ да те благослови, Пиърс. Подобна щедрост надминава всякакви слова.
— Не е нужно. — Изражението на младия мъж стана непреклонно. — Децата се нуждаят и от любов, и от надежда, за да оцелеят. Аз имам средствата да им осигуря надеждата, а сърцето на Дафни е достатъчно голямо, за да ги дари с любов. Ако двамата с нея успеем, тези деца никога няма да узнаят, какво значи да бъдеш безпомощен и нежелан.
В очите на младата жена пламнаха радост и гордост, последвани от други, по-особени искрици.
— Господин викарий, какво ще кажеш ние с децата да помагаме при строежа на новото училище? Знам, че нямаме нужните умения — побърза да добави тя, забелязала изненаданото изражение на госта. — Може би няма да успеем да правим друго, освен да подаваме инструментите на строителите. Помисли си само колко съпричастни биха се почувствали децата, за прекрасното усещане да работим един до друг, за да създадем нещо важно за всички ни. Ами да, ще бъдем като едно семейство. Това няма ли да ги научи на един от най-важните уроци в живота: че уважението, сътрудничеството и упоритият труд водят до успех? Няма ли да ги изпълни с чувство за добре изпълнен дълг? Или съпричастност? Или гордост?
— Достатъчно — засмя се викарият. — Не се наемем да споря с теб, Кокиче. Нито пък се сещам за някаква причина да не участваме в реставрацията на училището.
— Пиърс? — обърна се Дафни към съпруга си, в очакване на неговия отговор.
Той повдигна крайчеца на устата си.
— Декември е, скъпа моя. Времето не е особено подходящо за подобни работи.
— Но покривът е стар и прогнил. Няма да издържи до пролетта. — Младата жена изправи рязко гръбнак, осенена от нова идея. — А какво ще кажете, ако поправим покрива веднага, а оставим строежа за пролетта? Така ще имаме достатъчно време да наемем архитект, който пък ще разполага с цели три месеца, за да създаде възможно най-добрия и подходящ за новото училище проект. Ще се захванем с тази работа непосредствено след разтопяването на снеговете. И ще имаме пред себе си цялото лято и есента, за да я завършим.
Пиърс се разсмя от сърце.
— Как бих могъл да споря с подобен необуздан ентусиазъм? Планът ти е прекрасен. Още утре ще се свържа с нужните работници. Можем да смятаме, че новият покрив вече е готов.
— О, Пиърс, благодаря ти — обърна се импулсивно към съпруга си Дафни и го прегърна. — Кога ще можем да съобщим това на децата? Срещите с тях ми липсват, а и толкова ми се иска да се запознаете. А може би ще успеем най-после да убедим и Ръсет да дойде с нас.