— Господин викарий? — обърна се към госта си младият мъж. — За кога предвиждаш следващото си посещение в училището? Тримата с моята съпруга и нейната лисица бихме желали да дойдем с теб.
— През следващите няколко дни ще бъда зает от важни дела — отвърна Чеймбърс, като изгледа многозначително своя домакин. — Какво ще кажете за следващата седмица?
— Прекрасно — съгласи се веднага Пиърс.
— Не, не е прекрасно. — Видът на Дафни беше определено недоволен. — За другата седмица сме приели първата си празнична покана. Виконт Бенчли дава коледно парти в имението си в провинцията. Съгласихме се да отидем още преди няколко седмици.
— Бихме могли да се извиним — предложи съпругът й.
— Не я изкушавай — рече предано викарият. — Ако трябва да избира между елегантния бал и следобедът в училището, Дафни несъмнено би се спряла върху второто. — Вече със сериозен вид, той взе ръката на своята любимка. — Искам да отидеш, Кокиче. Малко забавления няма да ти се отразят зле. Освен това радостта, която двамата със съпруга ти изпитвате, когато сте заедно, е заразителна. Може да повлияете и на другите.
— Но децата?
— Кога започва партито?
— Тръгваме за Бенчли в сряда.
— Прекрасно. Значи ще посетим училището в понеделник. Как ви се струва?
— Ще бъде чудесно — стисна ръката на приятеля си Дафни. — Благодаря ти, господин викарий. — После погледна към стройното момиче, което влезе в трапезарията с поднос с три димящи купи със супа от ангинар. — Най-после! Първото пристигна. Поздравления, Джейн. Страхувах се, че никога няма да успеем да убедим готвачката да даде супата си. А сега побързай да се върнеш и си сипи една купичка и за теб, както и за останалите от прислугата. Готвачката е направила достатъчно за цяла армия.
— Да, мадам, много е направила — заклати глава слугинята, а лицето й се озари от искрена усмивка. — Благодаря, мадам. — И тя излезе от трапезарията.
— Само почакай да опиташ това — обърна се гордо към викария младата жена. — Нищо чудно да решиш изобщо да не си ходиш.
Два часа по-късно, преял с печен фазан, задушени гъби, йоркширски пудинг и лимонов пай, Чеймбърс бе съгласен с думите на своята приятелка.
Той побутна настрани чинията си и изпъшка:
— Беше права, Кокиче. Не се само, че не искам да стана от подобна, отрупана с лакомства маса, ами се опасявам, че не бих могъл да го сторя, дори да желаех това. Погълнах такова количество храна, че няма да мога да стоя прав, камо ли да ходя.
Дафни се засмя и стана.
— Защо не отидем в гостната? Сигурна съм, че като побъбрим и изпием по още една чашка бордо… — Тя прекъсна насред думите си, олюля се и се опита да се хване за някакъв несъществуващ предмет.
Пиърс я подхвана непосредствено преди да падне.
— Тя припадна — съобщи с изопнати черти на лицето викарият.
— Бяла е като платно — успя да изрече младият мъж, който беше не по-малко блед от съпругата си. Бързо я пренесе в гостната и я постави внимателно върху един от диваните. — Снежно пламъче? — погали я нежно по лицето той и прибра падналите върху челото й коси. Тъй като тя не се обади, той се обърна парализиран към викария. — Какво да правя?
Чеймбърс веднага прецени ситуацията. Пиърс беше на ръба на паниката.
— Иди в спалнята на Дафни. Сигурен съм, че ще намериш там шишенце с амоняк.
Младият мъж присви очи.
— Това и преди ли се е случвало?
— При определени случаи — да.
Притесненията му видимо намаляха.
— Когато мръсното копеле я е било.
— Отивай за амоняка, Пиърс — инструктира го спокойно викарият. — Дафни ще се оправи.
Този път младият мъж се подчини, изкачи стъпалата две по две и нахлу в спалнята на съпругата си като обезумял.
— Лили! — изрева той и без да чака отговор, започна да рови из нещата върху тоалетката на Дафни, като търсеше трескаво въпросното шишенце.
Нищо.
Нощното й шкафче.
Изви се бясно, прекоси стаята и отвори чекмеджето на нощното й шкафче. Шишенцето беше точно насреща му, първото нещо, което забеляза. Грабна го и се спусна към гостната, където викарият, заобиколен от десетина притеснени слуги, слагаше студени компреси на челото на съпругата му.
— Направете ми път — нареди Пиърс. Слугите се подчиниха незабавно. Той коленичи до Дафни и размаха шишенцето пред носа й. — Моля те, любима. Отвори очи. По дяволите, господин викарий, в безсъзнание е вече повече от четвърт час!
— Минаха едва две минути, Пиърс. Виждаш ли? Ето, започва да идва на себе си.
Младата жена размърда глава, бавно отвори очи и премигна.