— Кого защитаваш?
Бош съзря как лицето на Ървинг се изпълни с гняв и кожата му от розова стана тъмночервена. Очите му сякаш се смалиха и притъмняха от ярост.
— Да не си посмял повече да намекваш подобни неща! Посветил съм целия си живот на това упра…
— Самия себе си, нали? Ти си я познавал. Открил си тялото й. Страхуваш се да не бъдеш въвлечен, ако успея да открия нещо. Обзалагам се, че предварително си знаел това, което Маккитрик ти е казал по телефона.
— Това е нелепо, аз…
— Така ли? Не мисля. Вече разговарях със свидетел, който каза, че те е познавал от онези години на Булеварда.
— Какъв свидетел?
— Тя каза, че те е познавала. Тя знае, че и майка ми също те е познавала.
— Единственият човек, когото защитавам, си ти, Бош. Не го ли проумяваш? Заповядвам ти да спреш това разследване!
— Не можеш. Вече не работя за отдела. В отпуск съм, забрави ли? Принудителен отпуск. В момента съм просто редови гражданин и мога да правя каквото си искам, стига то да е законно.
— Мога да повдигна обвинение за притежаване на откраднати документи… за папката със следствените материали.
— Не са откраднати. Пък и какво, като повдигнеш това смрадливо обвинение, за какво ще е то, за непослушание? В прокуратурата ще ти се изсмеят с глас.
— Обаче ти ще изгубиш работата си. Това ще е краят.
— Малко си позакъснял, шефе. Преди една седмица заплахата би била наистина сериозна. Тогава щях да се замисля. Но вече не е от значение. Вече се отървах от тези глупости и това е единственото, което има значение за мен. Не ми пука за последствията, ще го довърша.
Ървинг замълча и Бош предположи, че заместник-началникът на полицейското управление осмисля факта, че подчиненият му вече бе излязъл извън обсега му. Преди именно зависимостта на Бош от Ървинг, който държеше и служебното му положение, и бъдещето му в ръцете си, беше неговата опорна точка. Обаче Бош в крайна сметка се бе освободил от тази зависимост. Бош подхвана отново с нисък, овладян глас.
— Ако беше на мое място, шефе, щеше ли просто така да зарежеш всичко? Какво значение има свършеното от мен за управлението, ако не мога да направя това за нея… за самия себе си?
Той стана и прибра бележника в джоба на сакото си.
— Тръгвам. Къде са другите ми неща?
— Не.
Бош се поколеба. Ървинг вдигна очи към него и Бош видя, че гневът вече беше преминал.
— Не съм направил нищо лошо — тихо изрече Ървинг.
— О, напротив — отвърна Бош също толкова тихо. Той се наведе през масата и приближи лице към Ървинг. — Ние всички го направихме, шефе. Оставихме нещата така. Това беше нашето престъпление. Но вече няма да е. Поне не за мен. Ако искаш да помогнеш, знаеш къде да ме намериш.
Бош тръгна към вратата.
— Какво искаш?
Бош се обърна.
— Кажи ми за Паундс. Трябва да знам какво се е случило. Само по този начин ще разбера дали има някаква връзка.
— Тогава седни.
Бош взе стола до вратата и седна. И двамата помълчаха известно време, за да се успокоят, преди Ървинг да заговори:
— Започнахме да го търсим в събота през нощта. Открихме колата му в неделя по обяд в Грифит Парк. В един от тунелите, който е затворен след труса. Те сякаш са знаели, че ще търсим от въздуха, затова и са прибрали колата в тунела.
— Защо сте започнали да го издирвате, преди да се е разбрало, че е мъртъв?
— Заради съпругата. Обади се в събота сутринта. Каза, че някой му се е обадил по телефона в петък вечер вкъщи. Не знаеше кой е звънял. Но който и да е бил, той е успял да убеди Паундс да излезе, за да се срещне с него. Паундс не съобщил на жена си за какво става дума. Казал, че ще се върне до час-два. Излязъл и не се върнал. Сутринта тя ни се обади.
— Предполагам, че телефонният номер на Паунд го няма в указателя.
— Да. Това повдига предположението, че е звънял някой от управлението.
Бош се замисли над казаното.
— Не е задължително. Може просто да е бил някой с Широки връзки в градската управа. От хората, които могат Да си намерят номера само с едно обаждане. Трябва да поразпитате или да пуснете слух, че ще има амнистия за този, който си признае, че е дал телефонния номер на лейтенанта. Да споменете, че няма да предприемете крути мерки срещу този, който го е дал, в замяна на информация за името на онзи, който го е поискал. Той е вашият човек. Има вероятност да даде резултат, ако този, който го е дал, не е знаел какво ще се случи.
Ървинг кимна.
— Добра идея. В управлението има стотици хора, които биха могли да получат телефонния му номер. Може и да нямаме друг избор.
— Разкажи ми по-подробно за Паундс.
— Започнахме да обработваме нещата на място, в тунела. В неделя медиите вече бяха надушили, че го търсим, така че тунелът свърши добра работа като прикритие. Никакви хеликоптери наоколо, които да ни пречат. Просто вкарахме осветление в тунела.