— Той в колата ли беше?
Бош се държеше така, сякаш не знаеше нищо. Разбираше, че ако очаква от Хинойъс да защитава правото му на конфиденциалност, в отговор и той би следвало да я предпази като свой източник.
— Да, беше в багажника. И, Господи, гледката беше ужасна. Той… Бяха го съблекли гол. Бяха го били. Освен това имаше и следи от мъчения…
Бош изчака, но Ървинг замълча.
— Какви? Какво са му били направили?
— Горили са го. Гениталиите, зърната на гърдите, пръстите… Господи.
Ървинг прокара длан по бръснатия си череп и затвори очи. Бош разбираше, че той не можеше да изличи картината от съзнанието си. И самият Хари изпитваше същото. Неговата собствена вина пулсираше в гърдите му.
— Сякаш са искали нещо от него — продължи Ървинг, — а той не е можел да им го даде. Не го е имал и… те са продължавали да го притискат.
Бош ненадейно усети първите признаци на земетръса и се хвана за масата, за да запази равновесие. Хвърли поглед към Ървинг, за да получи потвърждение, но проумя, че нямаше никакъв трус. Беше единствено неговото тяло, което отново се разтресе от глава до пети.
— Чакай малко.
Стаята леко се наклони, после се върна в нормално положение.
— Какво има?
— Един момент.
Без да добави нищо повече, Бош стана и тръгна към вратата. Бързо прекоси коридора и влезе в мъжката тоалетна до чешмичката. Пред една от мивките стоеше някой и се бръснеше, но Бош изобщо не го погледна. Бутна вратата към една от кабините и повърна в тоалетната чиния, едва успявайки да стигне навреме.
Пусна водата, но спазъмът отново го връхлетя, после още веднъж, докато не се изпразни напълно, докато в него не остана нищо друго освен представата за тялото на Паундс — голо, мъртво, изтерзано.
— Да не ти е зле, мой човек? — попита един глас от външната страна на кабината.
— Гледай си работата.
— Извинявай, просто питах.
Бош постоя в кабината още няколко минути, облегнат на стената. Накрая избърса устата си с тоалетна хартия, пусна я в тоалетната и дръпна сифона. Излезе залитайки и пристъпи към една от мивките. Другият мъж беше още там. Сега си слагаше вратовръзка. Бош го погледна в огледалото, но не го позна. Наведе се над мивката и изми лицето и устата си с ледена вода. След което се избърса старателно с хартиени кърпи. Нито за миг не погледна собственото си лице в огледалото.
— Благодаря, че ме попита — изрече на излизане.
Ървинг, изглежда, не се беше помръднал в негово отсъствие.
— Добре ли си?
Бош седна и извади пакета си с цигари.
— Съжалявам, но ще запаля една.
— Няма да ти е за първи път.
Бош запали и дръпна дълбоко. Стана и отиде до кошчето за боклук в ъгъла. Откри употребявана чашка за кафе и я взе, за да я използва за пепелник.
— Само една — каза, — после можеш да отвориш вратата и да проветриш.
— Лош навик.
— В този град същото се отнася и за дишането. Как е умрял? Коя е била фаталната рана?
— Аутопсията беше тази сутрин. Сърцето е отказало. Натискът върху него е бил прекалено голям, сърцето му не е издържало.
Бош помълча. Усети как силите му започнаха да се възвръщат.
— Защо не ми разкажеш и останалото?
— Няма друго. Това е всичко. Там нямаше нищо. Никакви следи. Нито по тялото, нито в колата. Всичко е било старателно заличено. Нямаше нищо, за което да се хванем.
— Ами дрехите?
— Те също бяха в багажника. И по тях нищо. Обаче убиецът си е запазил едно нещо.
— Какво?
— Значката. Мръсникът е взел полицейската му значка.
Бош само кимна и извърна очи. Двамата мълчаха дълго време. Бош не можеше да се отърси от зловещите представи, предполагаше, че и Ървинг имаше същия проблем.
— Така значи — най-после подхвана Бош, — като сте видели какво е станало с него, изтезанията и всичко останало, веднага сте се сетили за мен. Страхотен израз на доверие, няма що.
— Слушай, Бош, именно ти прекара лицето на човека през прозореца преди две седмици. Освен това получихме допълнителна жалба от него, че си го заплашвал. Какво…
— Нямаше никаква заплаха. Той…
— Не ме интересува дали е имало или не. Той е завел жалба. Това е същественото. Вярна или не, жалбата е налице, следователно той се е чувствал заплашен от теб. Какво трябваше да направим, да си затворим очите ли? Да си кажем: „Хари Бош ли? О, не, няма начин нашият Хари Бош да е направил това“, и да продължим нататък? Не ставай смешен.
— Добре де, прав си. Забрави го. Съвсем нищо ли не е споменал на жена си, преди да тръгне?