— Какво искате да кажете с това „по-примамливо бъдеще“?
— Е, всъщност не се оказах прав за това. Когато приех поста, смятах, че пред Арно се откриват неограничени възможности. Той беше добър човек. Мислех си, че в крайна сметка… нали разбирате, ако остана с него… ще стигна до губернаторския кабинет, може би даже и до Сената във Вашингтон. Обаче нещата не се получиха. В Крайна сметка стигнах до офис в Резеда с пукнатина, през която може да те отвее вятърът. Не разбирам защо полицията се интересува от това…
— Какво стана с Конклин? Защо нещата не се получиха?
— Ами аз не съм специалист в тази област. Единственото, което знам, е, че през шейсет и осма той бе на път да се кандидатира за главен прокурор и на практика всички от тогавашния офис щяха да го подкрепят. После той… просто се отказа. Заряза политиката и се върна към юридическата практика. И то не заради някоя голяма фирма, обслужваща акулите на корпоративния бизнес, както правят повечето хора от този тип, когато се заемат с частна практика. Напротив, той основа еднолична юридическа кантора. Възхищавах му се. Доколкото разбрах, шейсет процента или по-голямата част от практиката му е била благотворителна. Работеше безплатно почти през цялото време.
— Сякаш е изплащал някакъв личен дълг или нещо подобно?
— Не знам. Може би.
— Защо се отказа?
— Не знам.
— Вие не бяхте ли сред приближените му?
— Не. Той нямаше такъв кръг от приближени. Имаше само един човек.
— Гордън Мител.
— Точно така. Ако искате да разберете защо се е отказал, питайте Гордън. — В този момент на Ким му прищрака, че Бош бе споменал името на Мител в разговора. — Това за Гордън Мител ли се отнася?
— Нека първо аз задам въпросите. Защо според вас Конклин се отказа от кандидатурата си? Сигурно имате някакво предположение.
— Всъщност официално той още не се беше кандидатирал, така че не му се наложи да прави публично изявление за отказа си. Просто не издигна кандидатурата си. Обаче навремето по въпроса имаше доста слухове.
— Какви например?
— О, какви ли не. Че е обратен например. Имаше й други. Финансови проблеми. Даже се намекваше, че тълпата заплашвала, че ще го убият, ако спечели поста. Все от този род. Всичките тези слухове си останаха просто непотвърдени приказки сред политиканите.
— Той никога ли не се е женил?
— Не, доколкото ми е известно. Обаче за това, че е бил обратен, е, аз никога не забелязах нещо подобно.
Бош забеляза, че темето на Ким вече тънеше в пот. В стаята беше доста топло, но той не сваляше жилетката си. Бош бързо смени темата.
— Добре, разкажете ми за Джони Фокс.
Бош забеляза бързият проблясък зад стъклата на очилата, но в следващия миг той изчезна. Въпреки това той бе достатъчен.
— Джони Фокс, този пък кой е?
— Стига, Монти, това вече е овехтяло. Никой не го е грижа какво си направил. Просто искам да разбера каква е историята, която се крие зад материала, който си публикувал. Затова съм тук.
— Говорите за времето, когато бях репортер? Писал съм много статии. Това беше преди тридесет и пет години. Тогава бях хлапак. Няма как да си спомням всичките.
— Обаче си спомняш Джони Фокс. Той е бил билетът ти за онова примамливо бъдеще. Онова, което така и не се е осъществило.
— Слушайте, за какво сте дошли? Вие не сте полицай. Гордън ли ви е пратил? След всичките тези години, вие си мислите, че аз…
Той спря.
— Аз наистина съм полицай, Монти. И имаш късмет, че те намерих преди Гордън. Някои недовършени неща се връщат. Призраците от миналото излизат пак наяве. Чете ли днес във вестниците за онзи полицай, който е бил намерен мъртъв в багажника на колата си в Грифит Парк?
— Видях го по новините. Той е бил лейтенант.
— Да. Той беше моят лейтенант. Тъкмо преразглеждаше някои стари случаи. Джони Фокс бе един от тях. После свърши в багажника си. Така че, извини ме, ако ти се виждам малко нервен и напорист, но наистина трябва да узная за Джони Фокс. А ти си писал статията за него. Ти си авторът на материала след смъртта му, в която си го изкарал едва ли не светец. После са те взели в екипа на Арно. Не ме интересува какво си направил, просто искам да разбера какво точно е било.
— Да не съм в опасност?
Бош вдигна рамене с най-красноречивото изражение „кой знае и на кой му пука“, което успя да изобрази.
— Ако наистина си, можем да те поставим под наша закрила. Ако ти не ни помогнеш, и ние няма да можем да ти помогнем. Знаеш как стават тези работи.
— Боже Господи! Знаех си… Какви други случаи?
— Едно от момичетата на Джони Фокс, което е било убито около година преди него. Името й е Марджори Лоу.