— Искам сравнение с всички базови данни, с които разполагате — без ограничения.
— Тогава компютърното време за обработка ще бъде от порядъка на трийсет до четирийсет минути.
Хирш бутна решително очилата си нагоре към мястото им на носа — малка демонстрация на решимост да не се поддава на уговаряне.
— Брад — подхвана Бош, — проблемът е, че не зная с колко време разполагам за този случай. Но определено нямам дванайсет дни. В момента работя по него, защото имам свободно време, но в следващия миг може да звънне телефонът и — край. Така е в отдел „Убийства“, нали знаеш? Затова те питам още веднъж, сигурен ли си, че не бихме могли да направим нещо веднага? — Хирш продължи да зяпа в синия екран. Видът му напомни на Бош за дните в приюта — там децата се изключваха от околния свят като компютри в положение на готовност: проверен начин за частично спасение от тормоза на хъшлаците наоколо. — Какво работиш в момента, Хирш? Хайде да го направим още сега, а?
Хирш го изгледа студено.
— Зает съм, Бош. И слушай какво, много добре знам кой си, разбра ли? Историята със старите случаи беше интересна наистина, но лъжа. Знам, че си в принудителен отпуск — случаят се коментира наоколо. Дори не следва да си тук, нито пък аз би трябвало да разговарям с теб. Затова, ако обичаш, просто ме остави на мира. Не искам да си навлека неприятности. Не искам хората да си съставят погрешно впечатление, разбра ли?
Бош го погледна, но той пак бе заковал поглед в компютърния екран.
— Добре, Хирш, Чуй сега истинската история. Тази…
— Чух достатъчно, Бош. Защо просто не…
— Ще я разкажа и ще си тръгна, става ли? Само я чуй.
— Хубаво, Бош, хайде, давай.
Бош го поизчака да го погледне в очите, но Хирш не отдели поглед от екрана — сякаш той му бе охранителен щит.
— Много отдавна, когато бях почти на дванайсет, плувах в един басейн под водата с отворени очи. Вдигнех ли глава, виждах повърхността на водата и ръба на басейна. В един момент там се появи тъмен силует, много неясен, размит от вълните. Досетих се, че е фигура на мъж, и се запитах защо ли е тук. Изплувах на повърхността, за да поема дъх, и се оказа, че съм бил прав: до басейна наистина стоеше мъж в тъмен костюм. Той се наведе надолу и ме хвана за китката — тогава бях голям слабак и не му беше трудно да ме издърпа от басейна. Метна хавлиена кърпа на раменете ми, заведе ме до един стол и каза… каза, че майка ми е мъртва. Убита. Не знаели още кой го е извършил, но имали отпечатъците му. И сега чувам думите на този човек: „Не се тревожи, синко, тези отпечатъци са чисто злато. Ще го спипаме!“ „Ще го спипаме!“ — така каза, спомням си го ясно. Само че не успяха. Затова сега аз ще го направя. Това е моята история, Хирш.
Хирш погледна жълтата карта с отпечатъците върху клавиатурата.
— Тъжна история, човече, но не мога да ти помогна. Съжалявам. — Бош се вгледа в него за момент, после бавно се изправи. — Не забравяй картата — подсети го Хирш и му я подаде.
— Ще я оставя тук. Убеден съм, че ще постъпиш правилно, Хирш.
— Не, недей. Не мога да…
— Оставям я тук!
Сам се изненада от силата на гласа си. Компютърният специалист стреснато върна картата върху клавиатурата. След кратка пауза Бош се приведе напред и заговори кротко:
— За всеки настъпва момент на морален избор, Хирш. Вярвам, че всеки трябва да получи шанса да избере правилно. Когато го сторят, хората се чувстват добри и в душите им се влива спокойствие… Понякога човек трябва да се вслушва в съветите на вътрешния си глас, дори и да са в разрез с правила и разпоредби. — Бош се изправи и извади визитна картичка от портфейла си, написа върху нея няколко телефонни номера и я постави до картата с отпечатъците. — Тук са номерата на домашния ми телефон и на мобифона ми. Не се обаждай в службата-както знаеш, няма да ме намериш там. Ще чакам, Хирш. После излезе бавно от лабораторията.
16
Бош чакаше асансьора с чувството, че усилията му бяха ударили на камък.
Хирш беше от типа хора, чиито външни белези криеха дълбоки вътрешни рани — в управлението имаше много като него. Този млад човек бе израснал, потискан от собственото си лице. Вероятно бе последният човек, който би дръзнал да наруши правомощията си и съществуващите разпоредби. Полицейски робот и нищо повече. Правилният избор за него вероятно бе да го игнорира или предаде.