Натисна бутона за повикване още веднъж, питайки се какво да предприеме отсега нататък. Съзнаваше, че проверката чрез националната система за разпознаване бе Доста химерно средство, но държеше да се извърши. Беше пропуск, а всяко разследване трябва да се погрижи за попълване на подобни пропуски. Реши да отпусне един Ден на Хирш, преди да предприеме нова атака, а ако и тогава не успее с него, ще опита с друг компютърен специалист от отдела. Ще ги пробва до един, ако се наложи, Но отпечатъците на убиеца ще минат през проклетата Машина.
Асансьорът най-после пристигна и Бош едва успя да се намести в кабината. Асансьорите бяха един от примерите за постоянство на Паркър Сентър. Полицаи идваха и си отиваха, както и шефовете и дори някои от политическите структури, но те винаги се движеха мудно и бяха винаги претъпкани. Когато кабината се плъзна надолу, Бош натисна бутон П1 и се вторачи в куфарчето си. Всички останали се бяха втренчили като хипнотизирани в осветените бутони над вратата и мълчаха. Когато кабината намали за следващата си спирка, някой произнесе първото му име. Обърна леко глава — не беше сигурен дали се обръщаха именно към него или към някой негов съименник в кабината.
Очите му срещнаха погледа на заместник-началник Ървин С. Ървинг, изправен в дъното на асансьора. Размениха си кимвания тъкмо когато вратите се отвориха на първия етаж. Бош се запита дали Ървинг бе забелязал, че беше натиснал бутона за подземието. Какво ще търси в подземието ченге в принудителен отпуск поради стрес?
Едва ли е съзрял кой точно бутон бе натиснал, кабината бе прекалено натъпкана. Излезе нарочно в просторното главно фоайе. Ървинг го последва и го настигна.
— Добър ден, шефе.
— Какво те води насам, Хари?
Въпросът бе изречен уж небрежно, но Бош долови безпогрешно нещо повече от приятелски интерес от страна на Ървинг. Тръгнаха рамо до рамо към изхода, докато Бош се опитваше пътьом да скалъпи някаква правдоподобна историйка.
— На път за Китайския минах през счетоводството. Помолих ги да изпратят чека със заплатата ми вкъщи вместо в службата, тъй като нямам представа кога ще се върна на работа.
Ървинг кимна и Бош бе почти стопроцентово убеден, че историята му бе приета за чиста монета. Заместник-началник Ървинг бе почти колкото Бош, но черепът му беше гладко избръснат. Заради него и пълната му нетърпимост към корумпирани ченгета го наричаха „господин Чистофайник“.
— Днес ли ще ходиш в Китайския? Разписах график за понеделник, сряда и петък.
— Да, така е по график. Но доктор Хинойъс имаше свободно време и пожела да се видим и днес.
— Чудесно. Радвам се, че сте се сработили… Какво е станало с ръката ти?
— О, това ли — Бош се вгледа в ръката си, сякаш едва сега забелязваше нещо нередно в нея. — Работих по дома си и се порязах на счупено стъкло. Още не съм разчистил напълно последствията от земетресението.
— Ясно. — Бош усети, че този път Ървинг не се бе хванал на въдицата, но това нямаше значение. — Смятам да обядвам набързо във федералния стол — продължи Ървинг. — Защо не дойдеш с мен?
— Благодаря, шефе, но вече ядох.
— Тогава довиждане и се грижи за себе си. Казвам го съвсем искрено.
— Добре, шефе. Благодаря.
Ървинг направи крачка настрани, но се спря.
— Знаеш ли, при теб действаме по малко по-различен начин, защото се надявам да те възстановим на работа в отдел „Убийства“ без промяна в чин или служебно положение. Чакам заключението на доктор Хинойъс, но разбирам, че това ще отнеме поне още няколко седмици.
— Същото каза и тя.
— И още нещо: ако наистина искаш да се върнеш на работа, едно извинение към лейтенант Паундс в писмена форма би било от полза. Когато му дойде времето, ще се наложи да упражня натиск над него, за да те върна пак там. Той е най-сериозният препъникамък. Смятам, че ще получиш без проблеми чист сертификат от доктор Хинойъс и ще мога направо да наредя възстановяването ти на служба. Паундс ще се принуди да се подчини, но напрежението между вас ще остане. Много по-добре би било, ако той приеме доброволно връщането ти и в отдела настъпи спокойствие.
— Чух, че той вече ми е намерил заместник.
— Кой? Паундс ли?
— Да. Натрапил е на партньора ми някакъв тип от автото. Струва ми се, че връщането ми в отдела не влиза в плановете му.
— Е, това е нещо ново за мен. Ще поговоря с него по въпроса. Ти какво мислиш за писмото? Ще облекчи много положението ти.
Бош се поколеба, преди да отговори. Съзнаваше, че Ървинг просто се опитва да му помогне — между двамата съществуваше неизразено с думи разбиране, дори харесване. В миналото не се понасяха, но противоречията им бяха поулегнали с времето и се бяха превърнали във взаимно уважение, макар и с известно подмолно напрежение.