Вече беше събрал пликовете, за да ги върне в кутията, когато очите му се спряха на плика с колана, с който бе душена жертвата. Останал беше на дъното.
Бош го загледа напрегнато, сякаш беше змия, която се опитваше да разпознае, после бавно протегна ръка и го извади. Разчете картончето, прикрепено към една от гайките на колана. Върху гладката сребриста повърхност на орнамента във формата на морска мида имаше следи от черен прах. Забеляза, че още се долавяха очертанията на отпечатъка, снет от него.
Вдигна го към светлината и се вгледа в него, преодолявайки болката. Колан от черна естествена кожа, широк около два сантиметра и половина. Катарамата във формата на мида бе най-голямото украшение, но по дължината му имаше и други, по-малки миди. Съзерцанието събуди спомена за покупката му. Мередит Роман го беше завела в магазина на „Мей и Сие“ на Уилшир. Тя беше видяла колана на полицата сред много други и му бе казала, че майка му ще го хареса. Плати го и му позволи да го подари на майка си за рождения й ден. Мередит се бе оказала права: майка му наистина го хареса и често го носеше. На всички посещения в приюта беше с него. Била е с него и в нощта на смъртта си.
На прикрепеното картонче бе изписан единствено поредният номер на случая и името на Маккитрик. Забеляза, че четвъртата и втората дупка бяха по-уголемени: те бяха използвани най-често. Навярно майка му го бе носила по-стегнат понякога, може би за да впечатли някого, и по-хлабав, когато го бе слагала с по-дебели дрехи. Вече бе извлякъл всичко възможно от колана освен информация за оня, който го бе използвал последен, за да я убие.
Съзнаваше, че който и да е бил човекът, държал последен този колан, това оръжие на престъплението, той именно носеше отговорността за отнемане на човешки живот и за необратимата промяна, която бе причинил в неговия собствен свят. Внимателно върна плика в кутията, подреди и останалите веществени доказателства върху него и затвори капака.
След това мъчително емоционално натоварване нямаше сили да остане в дома си. Качи се на мустанга, без дори да се преоблече, и натисна педала. Вече се бе стъмнило и той пое по „Кахуенга“ към Холивуд. Повтаряше наум, че не знае и не го е грижа къде точно отива, но лъжеше себе си: знаеше много добре накъде се бе запътил. Стигна до булевард „Холивуд“ и сви на изток.
При Виста направи завой на север и после отби в първата пресечка. Фаровете прерязаха тъмнината и измъкнаха от черната й паст убежище на бездомници: мъж и жена, сгушени под картонен навес. Наблизо лежаха и две други тела, увити в дрипави одеяла и вестници, а над ръба на кофа за боклук се забелязваше сияние от догарящ огън. Бош мина бавно край парцаливата групичка и погледът му се устреми надолу по улицата към мястото на престъплението.
Магазинът за холивудски сувенири се беше превърнал к магазин за книги и видеокасети за възрастни. За по-срамежливи клиенти имаше вход откъм задната уличка и близо до него бяха спрени няколко коли. И Бош паркира там, после изключи фаровете. Не му се излизаше от колата. За пръв път идваше тук и му се искаше просто да поседи, да се поогледа, да попие у себе си атмосферата на мястото.
Запали цигара. От магазина излезе мъж с чанта в ръка и закрачи бързо към колата, спряна в отдалечения край на уличката.
Бош седеше в полумрака и в душата му тихо се лееше синята песен на онези кратки и единствени щастливи години, когато бе още малък и живееше с майка си. По онова време имаха малък апартамент на „Камроуз“ и през лятото често седяха на поляната отзад през неделните следобеди или в нощите, когато тя оставаше вкъщи, за да слушат музиката, долитаща над хълма от лятната естрада „Холивуд“. Звукът беше лош, нарушаван от шумовете на уличното движение и градската суетня, ала високите тонове бяха чисти. Обичаше тези мигове, обичаше ги не заради музиката, а защото бяха заедно и споделяха спокойствието и красотата им. Майка и син в хармонично единство под звездите или пъстроцветието на летния неделен следобед, залюлени от далечна музика… Тя все повтаряше, че ще го заведе някой ден в летния театър, за да чуят любимата й „Шехеразада“ — още една неосъществена приказна мечта. Властите го бяха отделили от нея и тя бе убита, преди да успее да го прибере обратно…
Бош все пак бе чул „Шехеразада“ заедно със Силвия в изпълнение на оркестъра на филхармонията. Тя съзря тогава сълзите в очите му, но реши, че го е трогнала вълшебната красота на музиката. Така и не успя да превъзмогне себе си и да й открие истинската причина…