Докато вървеше по алеята нагоре, закопча горното копче на ризата и затегна възела на вратовръзката си. Мина край малка армия от мъже в червени жилетки, после стигна до лимузините и оттам се разкри зашеметяващата искряща панорама на нощния град. Спря се, загледан захласнато в нея. Погледът му се плъзгаше безпрепятствено от обляната в лунна светлина водна повърхност на Тихия океан до извисяващите се небостъргачи в центъра. Само гледката оттук струваше милиони.
Отляво се носеше лека музика, смях и приглушени разговори. Бош тръгна по посока на звука надолу по каменните плочки на пътека, която следваше извивката на къщата. Към къщите в подножието на хълма се спускаше почти отвесна пропаст. Накрая стигна до равно осветено пространство, пълно с хора, които се тълпяха под огромно бяло платнище. Тук се бяха събрали най-малко сто и петдесет души, всички в изискано вечерно облекло. Те отпиваха коктейли на малки глътки и похапваха ордьоври от таблите, поднасяни от млади момичета в къси черни рокли, чорапи в телесен цвят и бели престилчици. Запита се къде ли червените жилетки побират колите на тази тълпа.
Веднага усети, че не бе облечен подобаващо: нямаше начин да не го разкрият само след секунди. Но сцената пред очите му беше толкова странна, че той реши да по-изчака и да ги затрудни поне малко.
До него се приближи сърфист в костюм. Беше около двайсет и пет годишен с изрусяла от слънцето коса и шоколадов тен. Сакото му бе шито по поръчка и на вид струваше повече от всички дрехи на Бош, взети заедно. Цветът му беше светлокафяв, но собственикът вероятно го описваше като какаов. Младежът се усмихна студено.
— Как сте тази вечер, господине?
— Прекрасно. Но още не знам как стоят нещата при вас.
Костюмираният сърфист се усмихна малко по-приветливо.
— Казвам се Джонсън и се грижа за сигурността на благотворителния прием тази вечер. Бихте ли ми показали поканата си, господине?
Бош се поколеба само за миг.
— О, искрено съжалявам. Не предполагах, че се налага да я взема със себе си. Не мислех, че на Гордън ще са му необходими мерки за безопасност при такава благотворителна сбирка.
Надяваше се, че малкото име на Мител ще отклони сърфиста от прибързани действия. Последният се смръщи за част от секундата.
— В такъв случай ще се разпишете в книгата за гости, нали?
— С удоволствие.
Поведе го към маса, разположена встрани от главния вход. Над нея имаше знаме в червено, синьо и бяло, на което бе изписано „Робърт Шепърд сега!“, което го информира достатъчно за повода на събитието.
На масата имаше книга със списъка на гостите, а зад нея бе седнала жена във вечерна рокля от гладко кадифе с дълбоко деколте. Почтеният господин Джонсън се зазяпа в едва покритите й гърди и Бош спокойно се разписа като Харви Паундс.
В единия край на масата имаше куп брошури и бокал за шампанско, пълен с моливи. Взе една от диплянките и се зачете в написаното за още непровъзгласения кандидат. Джонсън най-сетне успя да отлепи очи от деколтето на дамата и хвърли поглед на вписаното от Бош име.
— Благодаря ви, господин Паундс. Приятно прекарване.
Веднага потъна в навалицата, вероятно за да провери дали в списъка на поканените действително фигурира Харви Паундс. Бош реши да поостане още няколко минути: искаше му се да зърне Мител и да изчезне, преди сърфистът да се върне за него.
Отдалечи се от входа и платнището и прекоси тясната поляна до задната стена, давайки си вид на човек, покорен от величавата красота на панорамата, която наистина бе поразителна. Единствената по-добра вероятно се откриваше само от борда на самолет, преди да кацне на летище „Лос Анджелис“. Но от борда на самолет човек нямаше как да познае неповторимото усещане за всеобхватност, нито пък можеше да се наслади на хладния полъх на бриза или да попие вечната песен на града под нозете му.
Бош се обърна и се вгледа в тълпата под бялото платнище, но от Гордън Мител нямаше и следа. Точно в центъра под платнището се бяха скупчили доста хора, които очевидно се опитваха да се доберат до човека в средата, вероятно Шепърд. Еднородна по заможност, тълпата бе много разнородна възрастово. Предположи, че голяма част от присъстващите бяха тук не само заради Шепърд, но и заради Мител.
Едно от момичетата в черно и бяло излезе изпод платнището, приближи се към него и му поднесе табла с чаши шампанско. Бош взе една, благодари й и отново се извърна към искрящите светлини на града. Отпи и оцени високото качество на шампанското, макар да не бе експерт в тази област. Реши да го допие и да тръгне, когато глас отляво наруши усамотението му.