— Точно така.
— Как?
— Първо, той е шеф на следователски екип, без сам някога да е бил такъв. О, да, формално вероятно е прекарал някой и друг месец на работно бюро в някой, отдел, за да го впишат в служебното му досие, но на практика той е само администратор. Наричаме такива като него „робократи“. Бюрократ със значка. Понятие няма от разнищване на случаи. Знае само да прекарва линии по диаграмата за разкрити престъпления, която виси в кабинета му. Не знае принципни неща като разликата между доброволно сътрудничество и разпит например. Нямам нищо против — управлението е пълно с такива като него. Нека те вършат своята работа, аз ще върша моята. Така разбирам нещата. Проблемът е, че Паундс не знае докъде му стига таванът и непрекъснато създава конфликти и конфронтации. Ето какво предизвика инцидента, както го наричаш.
— Какво направи този път?
— Докосна заподозрения.
— Какво означава това?
— Когато разследваш някой случай и доведеш някого в участъка, той е изцяло твой. Никой няма право да се приближава до него, ясно? Една погрешна дума, един погрешен въпрос, и случаят може да бъде прецакан. Това е изначално правило — не докосвай заподозрения на друг. Няма значение дали си лейтенант или някакъв шибан началник, стоиш си настрана, докато не получиш разрешение от хората по следствието.
— Какво стана всъщност?
— Както вече казах оня ден, двамата с моя партньор Едгар доведохме в участъка заподозрян в убийство на жена — една от онези, които избират от секс-обявите по булевард „Сънсет“. Викат я в един от смърдящите мотели по „Сънсет“, чука се там с някакъв тип и завършва житейския си път с нож в гърдите. Високо в дясната гръд. Онзи тип го раздава хладнокръвно. Той вика ченгетата и казва, че ножът бил неин и че тя се опитвала да го ограби, заплашвайки го с него. Твърди, че извил ръката й и го насочил към нея. Самозащита. Хубаво, но точно в този момент на сцената се появяваме двамата с Едгар и веднага забелязваме, че някои неща не се връзват с историйката му.
— Какви например?
— Просто, тя е доста по-дребна от него. Някак не ми се вярва да го е нападнала с нож. После — самият нож. Нащърбен касапски нож, дълъг около осем инча, а тя е носела само една от онези чантички без дълги дръжки.
— Тип плик.
— Да, вероятно. Този нож не може да се побере вътре, как тогава го е донесла със себе си? Дрехите й прилепвали по нея по-плътно от презерватив, значи не го е крила и по себе си. А има и още нещо. Ако целта й е била да обере този тип, защо първо се е чукала с него? Защо просто не е извадила ножа, за да му изкара ангелите, а после да се омете оттам? Но не го е направила така. Според неговата версия отначало правили секс, а после тя го заплашила с ножа, което обяснява защо е гола. Което пък от своя страна естествено поражда друг въпрос. Защо ще обираш някого, когато си още гол? Къде ще избягаш в този вид?
— Оня е лъгал.
— Изглеждаше очевидно. После напипахме и още нещо. В чантичката й… плика де… имаше малка бележка с името на мотела и номера на стаята. Почерк на човек, пишещ с дясната ръка. Както вече ти казах, раната беше високо горе, от дясната страна на гърдите — пак засечка. Ако тя го е нападнала, има по-голяма вероятност ножът да е бил в дясната й ръка. И ако онзи тип я е извил, раната по-скоро би следвало да е от лявата страна, не от дясната.
Бош демонстрира движението, за да й обясни колко неудобно би било да се намушкаш сам отдясно, ако си десняк.
— Имаше цял куп друг несъответствия. Раната бе с наклон надолу, което също не пасва на версията, че тя е държала ножа. Ако ножът бе в нейните ръце, прорезът щеше да е насочен нагоре. — Хинойъс кимна. — Проблемът е в липсата на каквито и да било веществени улики, които да компрометират неговата версия. Нищо — освен вътрешното ни убеждение, че лъже. Естеството на раната не бе достатъчно доказателство. Ножът подкрепяше неговата версия: лежеше, захвърлен на леглото, и по него ясно личаха отпечатъци. Не се съмнявах, че са нейните — не е проблем да се оставят отпечатъци на убития върху оръжието на убийството след смъртта му. Но какво значение има личната ми преценка, ако не е подкрепена с доказателства? От значение е позицията на областната прокуратура, а по-късно и на съдебните заседатели в залата. Логиката на съмнението е като огромна черна дупка, която поглъща случаи от този род. Нуждаехме се от повече.