— Изхвърчах от помещението и отидох право при Паундс в кабинета му. Той разбра, че е сгафил нещо, защото веднага скочи на крака — спомням си го ясно. Попитах го чел ли е правата на моя човек, отговори „Да“ — и се почна… И двамата крещяхме един срещу друг… после не си спомням как точно стана всичко. Не се опитвам да отрека нищо. Просто не си спомням подробностите. Трябва да съм го награбил и да съм го треснал в стъкления панел. И лицето му мина през стъклото.
— А после?
— Някои от момчетата се втурнаха вътре и ме издърпаха, а началникът на участъка ме изпрати да се прибера у дома. Паундс трябваше да иде в болница, за да му оправят носа. От Отдела за вътрешни разследвания взеха показания от него и бях уволнен дисциплинарно. После Ървинг се намеси и го промени на принудителен отпуск поради стрес. И ето ме тук.
— А какво стана с разследването?
— Онзи тип така и не проговори. Получи си адвоката и изчака процедурното освобождаване. Миналия петък Едгар ходил с малкото, което имахме, в прокуратурата и там просто вдигнали ръце. Казали, че няма да влязат в съда за случай без свидетели, в който има някои незначителни несъответствия… Нейните отпечатъци бяха на ножа. Чудо голямо. В крайна сметка нещата пак се сведоха до същото: че тя не беше от значение. Поне не толкова, че да рискуват да загубят делото.
Нито един от двамата не проговори известно време. Бош предположи, че Хинойъс навярно мисли за сходството между този случай и следствието по убийството на майка му.
— Та в крайна сметка — подхвана той — там някъде се подвизава спокойно един убиец, а оня тиквеник, заради когото го изтървахме, седи зад бюрцето си, стъклото е подменено — всичко е постарому. Ето, това е нашата система. Именно затова побеснях, а виж какво получих като отплата. Отстраняване поради стрес и по всичко личи, край на кариерата ми.
— Сега, след като ми разясни обстоятелствата по случилото се — започна Хинойъс, — съвсем ясно разбирам причините за гнева ти. Но не и крайните мерки, които си предприел. Чувал ли си някога израза „сляпа минута“? — Бош поклати глава. — По този начин се описва мигът на избухване, често придружен с насилие, причините за което се коренят в натиск върху индивида от различно естество. Те се натрупват и се освобождават в един миг — обикновено бурно — срещу обект, който не е изцяло отговорен за приложения натиск.
— Ако очакваш от мен да заявя, че Паундс е невинна жертва, забрави го. Няма да го направя.
— Не искам това. Искам само да анализираш случилото се и да проумееш причините.
— Не знам. Мизериите просто се случват.
— Когато нападаш физически някого, нямаш ли чувството, че се принизяваш до нивото на онзи, който се е измъкнал безнаказано?
— Ни най-малко. Слушай какво ще ти кажа, може да разглеждаш живота ми на колкото части искаш, може да слагаш вътре и земетресения, и пожари, и наводнения, и размирици, дори оня гаден шибаняк, но когато се стигне до мен и Паундс в оня стъклен офис, нищо от изброеното няма значение. Наричай го „сляпа минута“, изобщо викай му както искаш. Понякога именно тази минута е единственото нещо от значение — в онзи миг там аз постъпих правилно. И ако предназначението на тези срещи е да ме убедят, че съм постъпил погрешно, изхвърли го от главата си. Онзи ден Ървинг ме спипа във фоайето и ме помоли да се замисля за евентуално извинение. Няма да стане. Аз постъпих правилно. — Тя кимна и се размърда смутено на стола си, после погледна часовника си и Бош механично направи същото. Времето му беше изтекло. — Май запратих психотерапията обратно в средните векове, а?
— Не, нищо подобно. Колкото повече научаваш за един човек, колкото повече научаваш за една случка, толкова по-добре разбираш механизма на нещата. Именно това обичам в работата си.
— При мен важи същото.
— Говорил ли си с лейтенант Паундс от инцидента насам?
— Видяхме се, когато отидох да оставя ключовете на служебната си кола — беше направил постъпки да ми я отнемат. Влязох в кабинета му и той едва не изпадна в истерия. Паундс е абсолютна мижитурка и мисля, че го съзнава.
— Те обикновено го съзнават.
Бош се приведе леко напред, за да се изправи, когато погледът му попадна на плика, избутай на края на бюрото.
— А какво ще стане със снимките?
— Знаех си, че пак ще ме попиташ за тях.
Хинойъс погледна плика и се смръщи леко.
— Налага се да огледам нещото от няколко страни. Може ли да ги задържа, докато си във Флорида? Ще ти трябват ли там?
— Задръж ги.
22
Самолетът се приземи на международното летище в Тампа в четири и четиридесет сутринта калифорнийско време. Бош се наведе със зачервени очи към кръглото прозорче до него и за първи път видя флоридски изгрев. Докато самолетът маневрираше по пистата, свали часовника си и премести стрелките му с три часа напред. Изкушаваше се да наеме стая в най-близкия мотел и да се наспи като Хората, но нямаше време. Според пътната карта, за да стигне до Венеция с кола, му трябваха поне около два часа.